News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Стих с последното изречение!

Started by ProstoAz, October 19, 2006, 01:57:35 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

А в погледа - святи премени...
Блестят и красят ти лицето...
Със устни изляти, засмени...
Лекува душите, което...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Лекува душите,което
най-много ни топли в света
прекрасна усмивка и топла прегръдка....
Жест малък ,но много красив...
Ще трогне венага сърцето...
Нали е направен с душа...

{dulgokoska}

Нали е направен с душа...
Човекът, за да се отличи...
От онези кухи същества...
Без мисъл, чувства, мечти...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Без мисъл, чувства, мечти...
само мигове, в които да се губя...
Понякога и срещу себе си дори
безумно боря се да се събудя...
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



The Branded

Безумно боря се да се събудя...
от съня кошмарен да се измъкна...
да навлзена в реалността...
да видя отново света...

иринка

Да видя отново света....
как нежно се пръскат лъчите,
да вдишвам тази красота,
отново...и пак да я имам...
В простора да тичам с любовта...
Ах,всичко загубих с сълзите!

phibi

Ах, всичко загубих с сълзите!
A си казах, не бива да плача!
И нима се изкупват лъжите?!
Заслужих ги всички палачи...
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



иринка

Заслужих ги всички палачи...
Заслужих и всичката болка,
задето накарах сърцето да плаче.
Човек съм а само злини причинявам
човек съм ,а вътре-пустиня.....
Кажи как да не те наранявам..
Не мога...
на злото съм тъжна робиня...

SkitnicaVmoretO

На злото съм тъжна робиня...
Нощи без вопъл и глас
рушат се, във мен е пустиня
изгубила себе си аз
потърсих се в чужди постели,
тежи ми до болка нощта,
след толкова ласки ненужни
събуждам се все по-сама....

{dulgokoska}

Събуждам се все по-сама...
И с всеки път по- аз загивам...
С парче от калъфка в ръка...
Откъснато с влудена сила...
С клепачи, лепнещи от прах...
Останал от сълзи, навярно...
Ах, колко несамотна бях...
Да... бях... но... твърде отдавна...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Да...бях..но...твърде отдавна....
и твърде отдавна забравих за несамотата...
И обещавам....във сълзи удавена....
сам ще се справя с тъгата..

Zatoichi

Сам ще се справя с тъгата,
когато над мен вземе връх,
ще хвана бика за рогата
и не ще му оставя аз дъх!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

И не ще му оставя аз дъх!...
И не ще му направя поклон...
Когато от ей онзи връх...
Строполи се на моя крив клон...
[oops]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


The Branded

Строполи се на моя крив клон...
и направи ми той поклон...
защото аз го заслужавам...
умея да давам...
и с присъствието си хората да радвам

иринка

И с присъствието си хората да радвам,
да давам смях на всички по света,
не ща да знам че си ми благодарен,
защото съм родена за това!
Родена съм за да се смея,
Е,нищо че понякога боли....
Родена съм да бъда златна фея,
и спирам днеска твоите сълзи!