Стих с последното изречение!

Started by ProstoAz, October 19, 2006, 01:57:35 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 10 Guests are viewing this topic.

nevuzmojno_sexapilna

Да съм сама със себе си,да се отпусна...
спомените бавно в мене да нашушват...
колко аз те теб обичах...
колко много ти се вричах....
и колко много сълзи по теб изплаках....

edin_zabraven_mig

И колко много сълзи по теб изплаках,
колко много нерви по тебе пропилях ...
И питам се защо толкова дълго чаках
нещо, което било е една голяма лъжа.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

{dulgokoska}

Нещо, което било е... една голяма лъжа...
Разпалва напразно огньове... остава празна следа...
И тръгне ли някой по нея... Краят му ясно личи...
Лъжата душата затрива... И следите не ще проследи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


nevuzmojno_sexapilna

Лъжата душата затрива...и следите не ще проследи
мисли лъжовни в сърцето ми парят...сърцето кърви ли кърви...
Искам пак да си до мен,
да целуваш всяко кътче по мен...

Arwen

Да целуваш всяко кътче от мен,
да милваш с трепет тялото ми
с неземен стон във гърлото стаен.
Да отркиваш душата ми,
да се скриваш в сърцето ми...
...да ме жадуваш заричам те...
от днес на любов обричам те...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

angel4e_f

от днес на любов обричам те-
плачи ,крещи,отричй ме,но пак ще бъдеш мой!
Недей тъжи!Аз само леко те наказвам..
затуй ,че някога не беше мой!!!

phibi

Затъй, че някога не беше мой,
за всичкото, което ми отказа...
Прощавам ти. Прощавам си. Покой.
Забравям всякаква омраза...
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



FALLEN

Забравям всякаква омраза...
И дори не мога да се мразя.
Дори не искам да го правя...
Трудно е да те обичам.
Непосилно е в очите ти да гледам.
Но не,не мога да те мразя.
Убий ме с поглед днес...
Но не искай да те мразя...
Не и да мразя обичта си...
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

tonnny_bg

Не и да мразя обичта си...
а да я прегърна с две ръце
Да я помилвам с любовта си ,
със сълзи да я измия
и с треперещ глас посрещна.
Няма да мразя обичта си
за нищо на света
та тя е всичко ,от което имам нужда
тя е моята горчива ,но... съдба.
:)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

nevuzmojno_sexapilna

Тя е моята горчива,но...съдба
смили се над моята детска душа...
лесно ранима,но дълбоко непреклонима...
с чувства лесно пред теб изляти...
и думи изречени толкова непонятни...

edin_zabraven_mig

Ухапи го, покори го ... или пък яко беж! ...
Изпий кръвта му със вампирска жажда
инак канибалски глад може да те умори ...

Не му мисли! От него ти си по - важна!

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Zatoichi

Какво като за другите не си "Нещо специално"?!...
Какво като малцина знаят твойто име?!
за мен си миг блажен и чувство идеално.
Не чуваш ли?Трескаво зова:вземи ме!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Не чуваш ли? Трескаво зова: вземи ме!...
Товарът ми е тежък, но сама ще си го нося...
Не питай как така... просто всяко име...
Тежи във своя свят... и друг такъв не прося...

И някога... това ще разбереш...
Лампата понякога е свещ...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Лампата понякога е свещ,
която в мрак догаря
и изстива восъка горещ,
а студът нощта събаря.
Но когато носиш в теб
надежда,кремък и огниво,
не ще те уязви студът нелеп,
живота си не ще погледнеш в сиво.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Живота си не ще погледнеш в сиво...
Зениците ти сбират Цветността...
И няма ни една фалшива рима...
Нито песен, нито капчица роса...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."