News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Реликви на свят, все още ги има...
В кръвта на човека предишен...
Стремежът за дъжд, за слънце, за въздух...
Умее да бъде циничен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Над блато сред водните лещи
за въздух замолили риба,
че потят се в тиня гореща,
вълни от отрова ги шибат...
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Водните пасбища ритат...
Плувците на миг от брега...
А щом те отворят да викат...
Пълнят с връх всяка тяхна уста...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Настолните книги не стоят,
а връх те не могат да имат
защото сами са върха,
и с тях те ще дават и взимат.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Книги, печати, ръце...
Всичко е връзка безкрайна...
Всяко мъничко възелче...
Представлява вселена потайна...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Тайфуни заредена вселена
и вихрушки от звездни частици
на потайна и все по-калена
тетрамерна прозрачна матрица.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Тетрамерна фигура на Аз...
Обичам да си я въртя в ръцете...
И опипвам страните и' по час...
За да усетя тъпота на ръбовете...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Колко много ръбовете излъгват
с остротата във наши представи
и от режещи гладки потръгват
и че крехки ще станат от здрави.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Представи за лято със сняг...
И капчици пясък красят ми...
Досегът с близък моряк...
За ръцете ми недостъпен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

От ордени и касти се събират
и за каузи човешки в ръцете
ще създават те сили, прибират,
и препращат в кълбета и двете.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Zatoichi

Каузите на разума и на сърцето
се делят във перманентен дисонанс,
за да се намерят сетне там,където
винаги ще има шанс.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

phibi

Шанс не ми подхвъляй, упорита орис,
не ми повтаряй колко съм "наблизко".
Тебе да послушам и да те подгоня
отказвам ти! Капризна съм! Огризка!
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Zatoichi

Отказвам кротко да се примиря
и на ред сред редовете да приличам
отказвам и със хаосът си да горя,
когато трябва да потичам.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Когато трябва да си тук, до мен,
тебе винаги те няма.
Свикнала съм в моя ден
всяка дума да е измама.

valia_vn

В моя свят на радост и тъга
редуват се безкрайно смях и самота.
Живота ми с това е интересен,
ту ясна пролет, ту тъжна есен...
Сърцето може ли само да бие?
Без любов обречено на смърт е то.
Нека то до твоето сърце се свие,
заедно ще бият те в едно...