ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

ToHuTy

Не разбра думите ми ти в нощта ..
Та аз ти давах сърцето си ..
Дори Не видя сълзите през деня ..
когато се отрекох от любовта си!

edin_zabraven_mig

Не видя сълзите през деня,
а в нощта забрави моя смях ...
Стремях се да бъда най-добра,
но за теб никога такваз не бях.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

ToHuTy

Моя смях за теб никога не беше весел ..
Прегръдките ми "ледено студени" те горяха до лудост ..
Сълзите ми ..Обичаше сладкият им вкус .. сладко-кисел ..
Но нищо не призна .. Всичко остана неизминат мост!

edin_zabraven_mig

Всичко си остана неизминат мост,
до него зейна на кавгата пропастта ...
В живота ми промъкна се неканен гост
и изтръгна с нежност моята душа.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Devil`s Bride

Неканен гост изтръгна с нежност последния ми дъх...
Животът ми - откъснат стрък...
И аз стоя без мечти на ръба на пропастта,
поглеждам назад.. но никой не ми подава ръка.

Неканен гост... а тъй лесно бе
в сърцето ми да се вмъкне, затова всичко ми взе...
И моите ласки презирал без жал...
и от спомените за обич вечер тайно крал.

Затова душата ми така осиротя,
оставена без капчица топлина...
Вятърът бавно ме подканя напред...
и към небесата нека полетя... далеч от теб...

Arwen

Нека полетя, нека се слея с вечността.
Нека ме няма от днес на света.
Нека съм друга, нека съм птица с волни крила.
Нека изгубя тази моя, тъжна съдба.

Ще бъда лебед през деня,
ще бъда красота и светлина,
озараяваща тъжните лица...
Ще нося свята нежност за опустели сърца.

Ще бъда гарван черен през нощта.
Страх и ужас ще всявам над света.
С черни крила в мрак ще го обгръщам.
Красотата и светлината в тъмнината ще поглъщам.

Но нека само полетя,
нека се превърна в птица с волни крила.
Тогава да съм и всичко и нищо...
Тогава да съм и светлина и тъмнина...
Тогава... ще се отрека навеки от своята съдба
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

ToHuTy

Всичко и нищо на куп получих от теб ..
С мен си .. Но аз не съм с теб!
Сърцето умира .. Погребвам го в дълбините на чувствата ..
в мен е кухо .. Остави на мира душата!

NoMore

Quote from: ToHuTy on February 04, 2007, 18:09:12 PM
Всичко и нищо на куп получих от теб ..
С мен си .. Но аз не съм с теб!
Сърцето умира .. Погребвам го в дълбините на чувствата ..
в мен е кухо .. Остави на мира душата!

Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.

NoMore

Сърцето умира да римува,
но как,като от дума не разбира
че трябва смисъла да разбира
а не слова да реди
които не си  пасват дори.
Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.

T

От дума не разбира това мойто сърце
Инати се,не отстъпва...като мъничко дете
Само свойта то си знае
Че боли ме от чувствата му даже нехае...
Her feelings she hides.
Her dreams she can't find.
She's losing her mind.
She's fallen behind.
She can't find her place.
She's losing her faith.
She's fallen from grace.
She's all over the place.

Arwen

Не знае той за твоята любов...
Не го интересува, че те боли,
дори не вижда как безмилостно те нарани.
Забрави го, стига го обича...
той не заслужава твоите сълзи...

Отиди си, за него не мисли!
Остави го сам... зад неговите си стени.
Нека стои си там...
Знай, след време ще изгаря в плам
за туй, че е изгубил твоите очи.
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

NoMore

Остави го сам, без нейното лице.
Остави го сам, без неймните ръце.
Огнена стихия в нейните очи,
бушува и заличава спомени едни,
оставили студени и мрачни следи.
Сърчице болно, заспа неволно.
И ангелче с крила долетя,
за да спаси нежната  душа.
В съня и се появи.......
Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.

Arwen

В съня й се появи лик забравен...
Тихо нашепна за миг отминал,
сълзи по бузите оствиха следи от спомен
безметежно преминал.

Забушува в душата буря...
урагани от някогашни мечти,
есенни листа разпиляни сред изречени лъжи.
Дъжд изсипа се за отминали клевети.

Миналото - забравеното... за себе си припомни.
Любовта - изгубената... сърцето можа отново да затопли.
И ето има и сълзи... нали бяха пресъхнали...
Думи, душата измъчили със нова сила се завърнаха...
И предишната сила без жал прекършиха...

На сутринта сред слънчеви лъчи,
в меките завивки...
с изнурено сърце, отвориха се две тъжни очи...
Тихо паднаха две сълзи...
Отново, завърнала се от миналото,
любовта бе оставила своите тъжни следи...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

Миналото - забравеното съществуване...
Бъдещето - немечтаното Напред...
Настоящето - Време за таксуване...
Остана ли ни Друго нещо с Теб?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


T

Остана ни друго освен обичта
Остана ни приятелство,но и то се пропиля
За да поквари душите студенината
За да нахлуе в главите  мъглявината
И всичко да остане празен момент
Безплътен...накъсан...изтрит отдавна фрагмент
Her feelings she hides.
Her dreams she can't find.
She's losing her mind.
She's fallen behind.
She can't find her place.
She's losing her faith.
She's fallen from grace.
She's all over the place.