News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 9 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

В блаженство лесно се избягва...
По-трудно е да устоиш...
На изкушението... Да останеш...
Там, дето тежко се тешиш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Там дето косите се стелят,  [lol]
там дето словата красиви се леят,
там дето самодивите пеят,
там остава душата ми,макар мислите друго да  веят...  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Стелят се мисли, а не дълги коси...
Натрупват се бавно... така е, нали...
И завладяват те силно... и ти се поддаваш...
А лъжеш все мило, че на мене се даваш...
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Все мило на мене даваш,
а после щедро укорчета подаряваш,
но свикавам вече,успявам да смогна,
със скандалчета,милувки хубаво ме трогна...  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Успявам да се сдържам често, често...
А ти мислиш, че това е много лесно...
Кога пък със скандали съм те галила...
Нима без да зная съм те милвала и палила...
Не съм виновна по никое обвинение...
"Невинна до доказване на противното!"... да претендирам имам аз умение...
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Stanislava

успявам да избегна да го виждам,
но е трудно - Разбери ме!
опитвам се да се владея,
да крия чувстава свой,до кога обаче ще успея
това не зная....

GP

Тренировка за поети
Пак чета за любовта куплети
Вчера в къщи свърши джина -
Чичо мина и не си замина

Пак кораво се натряска
Мача гледа и се джаска
Цяла нощ не спря да псува
И главите ни да надува

Чичо може да е пиянка
Но това е заради леля Янка
Тя е много зла жена
Боят й е малко, да!
Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.

OvCeL4EnCetO

Да крия чувствата свои,
докога ли ще усявам?
Да те гледа как нея обичаш,
а мене всеки път ме изоставяш


Съгласна съм с Sweet_girl !
Life is beautiful.So simple.

#sexy_pisana#

#1853
Аз ще ги отделя в кавички.
Гледа твоята коса,
твоите очи ,,въздъхва''
колко си красива ти!!!!! :)
Zapomni,4e ne e vajno kolko si postignal,a kak si go postignal!!!!!!!!

GP

Въздъхна той със своя дъх чеснов
Замисли се "Трябва ми Москвич нов"
Наля поредната ракия
Стаи дъха си и изпи я

-eто, вече съм в играта. Очаквам вашите красиви строфи
Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.

OvCeL4EnCetO

Дъха му нежен тя почувства
и леко го погледна:
"Нека заминава!"
и отказа точно днес да бъде слаба.


GP,радвам се че бързо влезе в ритъм с играта :)
Life is beautiful.So simple.

Zatoichi

Заминава...това,което във мене...остава...
намирам...това,което губейки...умирам...
обичам...това,което мразя...но се вричам...
събирам...това,което разпилявам...без да го съзирам...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Умирам... когато се правя... че живея...
Презирам... щом лъжа, че умело... копнея...
Ранявам... всеки път, щом случайно... обикна...
Спасявам... без да искам, просто защото така... приквикнах...

"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


MoonLight


Quote from: Zatoichi on July 11, 2006, 18:17:36 PM
Заминава...това,което във мене...остава...
намирам...това,което губейки...умирам...
обичам...това,което мразя...но се вричам...
събирам...това,което разпилявам...без да го съзирам...

Умирам когато знам,
че дори от себе си всичко да дам,
любовта си остава несподелена..
а аз със съдбата си примирена...
Макар да искам да ме обича,
той сякаш далеч от мен тича.
Макар толкова да искам това,
повече от всичко на света!
То никога няма да стане
и една несбъдната мечта ще си остане...
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

Zatoichi

Мечта удавена от истината жестока,
копнеж забравен заради спомена далечен,
блуждае...въпросът...и няма посока -
ще свърши ли всичко...или е ад безконечен...?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.