News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

elf`s_soul

До себе си отново, няма да те пусна...
Далече ти от мене вече ще стоиш...
Ти миналия път в душата бръкна
но този път няма на себе си да ме подчиниш..

Аз имам воля, имам сила...
И няма да си позволя да ми влиаеш..
Ти не ме познаваш, само знаеш каква съм била...
Ще си отидеш и ще ме оставиш да живея, дори и да не желаеш...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

{dulgokoska}

Да се имаш... Днес ти пожелавам...
За да можеш да ме разбереш...
Колко много притежавам...
Когато имам те, дори нощес...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Можеш да ме приглушаваш ...
както бурята стона жесток ...
И в мислите като в кошмар ужасен ...
ще те удрят спомените като ток ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Спомените като ток текат...
По жилите на минали години...
И всяка дърпа преден шнур...
Очаквайки, каквото има...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Всяка дърпа дрипите към себе ' ...
коси черни, спластени от болка и печал ...
на щастие казват бил животът им обречен ...
но защо от очите самодивски катранени сълзи текат ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Jane

Самодивски сълзи пак ще капят
от тия кафеви очи.
От моите кафеви! Леден вятър
като нож ще ги пронизва до сълзù.

Под сълзите на есенните листа...

{dulgokoska}

От тия кафеви очи разболях се...
Огледалото бледо пред мене пълзя...
И виждах се тиха, нежна, прекрасна...
Проклета да съм... не исках това!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Проклета клетва ... не мога да се върна ...
стоях на прага пред черните врати ...
пръстта краката ми лепеше ...
за първи път прекрачих своите сълзи ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Прекрачих своите сълзи...
Стига за мене съм плакала...
Има и други очи...
Те заслужават да бъда оттатъка...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

В тези които заслужават да бъдат
рядко се вглеждаме ние.
Те си стоят и чакат, и страдат,
виждаме ги ,когато сърцето от болка се свие.

рядко
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

XpacTa_lavista

Не връщат се трънливите пътеки
не бягат пак и кулите измамни
и рядко пак летят краката леки
на Юпитер са те приковани.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Юпитер далече се намира...
Аз обичам родната Земя...
Алтернативите не ща да ги избирам...
Както мога все по път ще си вървя...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Никога не бяха те приели
в своите редици самодиви
но когато цветята прецъфтели
в тях те търсеха алтернативи.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Самодиви те викат в съня...
По пътеки, реки и из облаци...
Аз до теб бих могла да заспя...
Като лек за твоите болести...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Из облаци и синя вис
аз плавам без ладия и каприз
и от всичко най-обичам
волен с птиците да тичам.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.