ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

Zatoichi

Време е за нова среща
и времето ще го реши,
което ме подсеща,
че може да сгреши.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ще го преглътна този хап...
От най-различни чувства...
Човекът, докато е млад...
Обиква всичките изкуства...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Обиква всичките прояви на живота,
човекът от тревогата свободен
и на предразсъдъка отхвърлил той хомота,
живее в свят неоткрит и неизброден.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

RAZLICHEN

Неоткрит и неизброден ще остане
докато няма я звездата
която да показва пътя кой да хване
и да разпръсне тъмнината
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Тъмнината се събужда да ме вземе...
Някак топло ми е в ей такова време...
Очите и' - два улични фенера...
Светят силно, като в нова ера...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


elf`s_soul

Нова ера, нови векове пристигат...
Животът ни по-добър, ала дали?
Кой да вярва когато обещават...
Всеки следващ ден в душите ни вали...

Нова ера, нещата трябваше да са различни,
а те все на зле отиват и пропадат...
Накъде вървим, телата ни- развалини,
оставаме ги в мързела да гният...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

{dulgokoska}

По-добър следващ ден...
В молитвите си бих изрекла...
Но признавам, те не са за мен...
Безверна съм, отдръпната, далечна...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


elf`s_soul

Далечна ли съм ти?!
Че не можеш да ме стигнеш...
Ако е така, просто се приближи...
Косите от черно злато ще погалиш...

Недостижима казваш?!
Била съм богиня на небето...
Ала мисля си, че от страх така мълвиш...
Пронизват очите и него виждат в сърцето...
Боиш се от мене, нали?!


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

иринка

Недостижима казваш?!
Таква ли била съм?
Мен ли наказаваш?
Или пък теб си с трясък?
Къде отиваш?
Моля те не се и връщай!
Знам,че ме презираш....
И тебе аз...Назад не се обръщай!

RAZLICHEN

Презираш всичко до което
докоснали се бяха моите ръце
Въпроса е Оставаш ли където
беше в моето сърце

оставаш ли
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

DEVIL_IN_HEAVEN

Оставаш ли, дори да не усетих
и името ти късно призовах...
Мигът е миг, но значи цяла вечност,
когато те обрича в самота...

Oстани затова:
аз ще те топля,
ти ще ми светиш...
Остани и бъди ми звезда!
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

RAZLICHEN

бъди ми звезда и води ме
към щастие или към болка
важно е Аз да съм ние
цяло да бъдем и толкова

толкова
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

nejno_angel4e

толкова тъмно ми е..
отново съм сама...
и някак тъжно е...
в тази смешна самота..
My heart is my strength...
...and my weakness

last_unicorn

някак искам да остана цяла,
да преборя болката опитвам...
твърде дълго в сянка съм стояла,
отсега ще знам какво изпитвам.
And you can't fight the tears that ain't comming Or the moment of truth in your lies

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Твърде дълго бях щастлива.
Не бях свикнала така.
Но застигна ме тъгата сива
и пак живея на ръба.