ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

SkitnicaVmoretO

Малко време е нужно да имаш
на ръцете ми нежния зов.
Мен дочакай, недей си отива,
с мен не се сбогувай любов.

RAZLICHEN

Мен дочакай ще дойда със вятъра
и ще нося от слънцето жар
стига вече играли сме в театъра
нещо истинско давам ти в дар

дар
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

иринка

Дар от моето море получих
златна рибка-щастието мое
С нея във живота си сполучих
даже го и споделих със твоя

RAZLICHEN

И донесе ни златната рибка
песен на сирени
от медузите усмивка
а сърцата ни-големи

песен
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

everlasting

Песен на море безбрежно
Сгрява ми душата нежно
Погледът е все в безкрая
Мислите летят към рая
Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си!!!

иринка

Безкрая на света ми е лиричен
когато тук съм не боли
не искам другия си-прозаичен
защото там се къпя във сълзи

неземен

Прозаичен е живота
във днешно време,
затуй,затова защото,
ни дявол да го вземе,
на дело или спим,
или,от страх ПЪЛЗИМ...

To be,or not to be

phibi

Пълзим по дъното на своите копнежи.
В ръцете носим малко самота.
Един от друг страним. Премрежен
е пътят ни към свобода.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Премрежен поглед. Сетен дъх.
Тръгвай. И за миг не се обръщай.
В бодли превърна се мекия мъх.
Никога повече не се завръщай!

неземен

Меко,меки,не далеки
сте надежди мои.
Пак излъга са човеко
и сега е като БОЛЕН...
To be,or not to be

RAZLICHEN

Болен ли съм аз не знам
ти казваш болест е това
как не мога да усетя сам
че всичко е една игра

игра
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Игра е просто всичко, зная.
Все едно ти е за мен. Уви.
Толкоз ясно е - накрая
безумно много ще боли.

Qween of the black hearts

безумно много страдам
безумно много аз те нараних
и във бездната  пропадам
доброто у себе си аз не открих

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Не открих утеха в мрака.
Пак търсих теб, любими.
Да се върнеш тук чаках.
И тихо шепнех: "Намери ме".

Qween of the black hearts

намери нова пътека през гората
някъде през тъмнината
във началото,в зората
да започнем пак играта