News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

Qween of the black hearts

ще бъда под липата
където спомням си за теб
ще те чакам пак в гората
дори и да не дойде моят ред!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Чакам моя ред на гилотината. Смирена.
Утре никога вече няма да дойде отново.
Но боли повече преживе да съм наранена.
За туй да посрещна участта си съм готова.

{dulgokoska}

Участта е предрешена...
Още с думата "съдба"...
Но все едно ми е на мене...
Вървях и все ще си вървя...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ще си вървя с изгрева нов.
Но ти не ще усетиш мойта липса.
Това нашето не е любов.
Да бъдем заедно няма смисъл.

RAZLICHEN

Да бъдем заедно отново
и отново да се крием
зад маска или слово
това ли искаме да видим

това ли
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

Qween of the black hearts

това ли искаш ти кажи
да разбиеш моите мечти
да продължаваш да ме мъчиш със лъжи
да прекъснеш и живота ми,долри!?

RAZLICHEN

Да прекъснеш нещо
Ако е започнало с лъжи
може би ще питам вещо
то започнало ли е....или

или
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

XpacTa_lavista

...или просто трябва да продължи
понякога дори да задължи
дори по да води то до грешен път
поне е път, а не трънлив рът.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Zatoichi

Трънлив рът или с цветя полянка -
люшка се светът между лъчи и сянка
и всеки прави избор и избира,
живее според себе си,живее и умира.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

XpacTa_lavista

Повея пак прохлада на зефира,
горещи спомени блъскат по  вратата,
там всеки ден живее и умира,
погубен в призрака на самотата.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

иринка

Вратата се затръшна под носа ми
не заболя,но малко се намръщих...
Но явно преча и кат' стара рана,
няма място и за мене вкъщи...

{dulgokoska}

Намръщих тихите си свещи...
Нощем не искам да се смеят...
С езиците си да ми пеят песни...
Които в мене дни да леят...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Да ми пеят нощем бели птици
по тъничката линия на небесата...
разкъсващи свирепо всички жици
на мойта връзка със нещата

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Жици оплитат небесата сини.
Птиците обесени на тях.
Кой ли ще намери сили
да преодоли своя страх?

RAZLICHEN

Обесени на мислите си
чувствата си крием
и нараняваме най-близките си
и пазим тез с които сме на Вие

крием
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.