ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

Zatoichi

Ще срещнат мойте мисли смели
сега въпрос пореден -
кажи ми,малка моя Нели,
нима отсъства път победен?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

#4591
Нима победата е сал една...
А не може ли над теб да се смили...
Сполуката на "врага"...
И тъй да си останеш жив...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Жив съм аз - откак се помня,
но ако взема,че умра,
ще ми бъде мъката огромна,
'щото няма оак да разбера.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Откак се помня те познавам...
Такъв - мечтателно свенлив...
И не, защото сме отрасли заедно...
А защото знаех, че си жив...
И как да кажа ти, като не зная...
Пътищата често се въртят...
И кръстосват се, дори накрая...
Някои в безкрая се делят...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Често се въртят нашите думи,
къде са прями,къде пък - недомлъвки,
едни облечени са във костюми,
друго хвъркат си по голи мръвки...
но винаги,когато с теб говоря,
изпадам във щастлива тръпка
и когато стих4ето отворя -
до тебе сякаш правя стъпка...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Винаги, когато към мене пристъпваш...
В мислите си хващам аз оня влак...
Който пробег прави, а не само стъпка...
И на гарата откривам те да седиш сам пак...
А сетне в мене поглед впиваш и с усмивка...
Изправяш се бавно, протягаш ръка...
Винаги, винаги в нашето стих4е...
Откривам коловози, перони... сърца...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

На гара усмивка те чака,
от влака да слезнеш,с букет.
Ръцете да стоплят в миг мрака,
защото обичан си човек.
Да кажеш "Здравей" на жената,
която те чака до днес,
да вземеш в ръце си ръката,
която те гали с живец....

{dulgokoska}

Защото жената е Дявол...
И Ангел, и също Човек...
Събрани в някакво тяло...
Което изгнива до... век...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Събрани в кутийка от пепел,
спомени тихо крещят ,
престоят им там не е лесен...
не искат там да стоят...
 

{dulgokoska}

Тихо крещят сетивата...
Времето мина в тик-так...
Ставай, очите - сърцата...
Отвори ни пред слепия мрак...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Пред слепия красота не съществува ...
истината крие се в душата на света ...
лицето - празна картина ...
суетата е пламък от студ ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

#4601
Пламък от студ гори в сълзата...
Паднала на пода и разбила...
Малката прекрасност на тъгата...
Попила и потъпкана в килима...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Тъга попила в салфетката прозрачна ...
сълзите вече с укор текат ...
нощ и ден сърцето прескача ...
в душата се стеле измама и мрак ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Сълзите текат в душата...
И давят в очакване ръце...
Протегнати само нататък...
Където те виждам... пред мен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Тегна като сянка вековна ...
на дънер в отчаяно време ...
повехнала в кула съдбовна ...
окова ме споменът за тебе ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.