News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

GP

Оцелявам, в тежки дни не се предавам
В гората от проблеми аз намирам брод
На себе си най-вече се надявам
Упорството ражда най-сладък плод



*Сори, че пропуснах да дам думи по-горе.
Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.

Zatoichi

Най-сладък плод,но и червив
е познанието всемогъщо,
то е и нирвана и трън бодлив,
но уви,не е то въздесъщо.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Не е въздесъщо... но е в рими...
И един поет могъщо тук реди ги...
Само дето се спотайва час по час...
За да избяга... се навира в бодлив храст :>
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


GP

Бодливи храсти мразя аз
Шипки, трънки, боровинки - ааааах
Един път се изтърсих с колелото
Станах на решето аз, горкото

Но има нещо доста по-ужасно
По-невинно уж, а страшно
Най-зловещата, парлива
вездесъщата коприва!
Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.

{dulgokoska}

Въздесъщата коприва...
и тя те увлече...
Та забрави да маркираш...
а стига вече!...
Писна ми да почвам...
с последния ред...
Плодородна ти е почвата...
ма стегни се бе, човек...
Рими си имаш...
даже в запас...
Но нещо май криеш...
та с маркирането все си пас [lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Почвата,напоена е от сълзите ми,
когато си тръгна безспирно плачех...
Страдах,че не виждах очите ти...
В краката ти за милост се влачех...
Но ето вече дойде края.
Бях наивна глупачка,осъзнах...
Не те интересувах,зная,
ти бе грешка,но късно го разбрах..

{dulgokoska}

"Глупачка" съм аз, "Глупакът" пък той...
Ах, как си подхождаме само...
Надясно накланям се... остър завой...
А той пък обратно - наляво...
И така се допираме, колко е нежно...
Всичко е истинско, зная...
Небето е точка, земята - безбрежна...
Но никъде няма го краят...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ToHuTy

Няма го краят на тези лъжи ..
имат някаква тежест тези думи ..
Ще ми липсваш .. много при това ..
Но това не е нищо .. поне засега .. [lol]

SkitnicaVmoretO

Поне за сега замълчи си,
изчакай да се вдигне мрака,
туй което години не каза
може още ден да почака...
Поне за сега ще мълча,
още миг мълчание само,
мълчахме толкова дълго,
но да говорим е рано...


{dulgokoska}

Миг мълчание... после с дни говорим...
И неспокойствието ни преследва...
Момент отчаяние... и дълго не спорим...
А само равнодушни и празни поседваме...
Следва разточителност... презрение...
Към тихия говор на тъпите болки...
Привидна общителност... а всъщност неодобрение...
И безгласно се питаме така още колко...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Devil`s Bride

И спорим още с теб за миналите грешки,
и събуждаме болката минала пак.
Отричаме отново всички истини човешки,
в душите ни настъпва опустошителния мрак...
Аз своята теза отово защитавам,
а срещу твоите нападки пак се отбранявам...
и все повече губим май уважение един към друг,
доката сърцата изстиват и замръзват от студ...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Настъпва мрак,светлината угасна...
Наоколо тръни и бодли...
Самотата е толкова ужасна...
А няма кой от нея да ме спаси...

balrog

Няма кой да те погледне,
защото си ужасно зла,
а преди беше ненагледна
и първа бе по красота...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ужасно зла съм аз сега,
защото наранена е душата,
отмъщавам си на света,
бродя в нощта из мъглата...
Зла съм-заради теб...
Зла съм-ти ме промени,
сърцето жарко сега е кубче лед,
и всеки за болката ми ще си плати...
Макар единствен ти да си виновен,
аз на всеки си отмъщавам,
връщам си го на света огромен,
и вече пред никого не се унижавам...
Превърна ме в едно чудовище,
без душа съм-ти ме превърна в това.
Мислех,че ти си съкровище,
но явно съм живяла в лъжа...

balrog

Чудовище е второто ми име,
защото любовта ми ти отхвърли
и тогава през онази зима,
те застрелях и захвърлих...