News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Няма да отвориш стената гробовна...
Що се издига между тебе и мен...
Няма да изпиеш докрая отровата...
Която е откуп за нашия ден...
Няма да посегнеш към мене през нищото...
Защото ти липсва не само воля...
Няма да събираш пепелта от огнището...
Нито пък аз за това ще те моля!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Не само воля ти е нужна
да оцелееш във суровия си ден,
оцеляването е изкуство
живеещо във теб и мен.
Остава си единствено въпроса
дали си истински артист
изкуството във теб дали откриваш,
на всяка трудност можеш ли да издържиш...

{dulgokoska}

Изкуството във теб е щастливо...
Защото даваш му размах на действие...
Както на детето тъй игриво...
Не се показват веднага житейските...
Болки и мъки, а то си играе...
И с усмивка пада, за да стане отново...
Колко мъничко изкуството трае...
Но да изрази в теб детето е всякога готово!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

В теб детето още е живо
понякога плаче, а друг път се смее
такъв си - инато дете, упорито
детското слънце в сърцето ти грее.
Така ти завиждам, че можеш все още
света по детски да гледаш
безгрижно, щастливо хлапе -
сърцето ми по детски превземаш.

SkitnicaVmoretO

Quote from: SkitnicaVmoretO on October 01, 2006, 12:21:29 PM
В теб детето още е живо
понякога плаче, а друг път се смее
такъв си - инато дете, упорито
детското слънце в сърцето ти грее.
Така ти завиждам, че можеш все още
света по детски да гледаш
безгрижно, щастливо хлапе -
сърцето ми по детски превземаш.

Така ти завиждам

{dulgokoska}

Така ти завиждам за чистото начало...
Времето ми взима веч, що ми е дало...

И с нежната грубост на детски ръце...
Стискаш сърцето... любима играчка...
Детинско и детско има във теб...
Непознатата сила да можеш да плачеш...
И всичко, що нявга у мене гореше...
Сега се в тебе познавам...
Огледало си мое... не почвай да тлееш...
Защото след туй само ще страдаш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Сега се в тебе познавам.
Сега във мене си ти...

Познавам се във твоите прегръдки,
познавам се във твоите очи,
познавам се във думите които
твоита обич ми дари...

Познавам се...
но ти не ме познаваш
и да не вярваш - по-добре
не ти е нужно да познаваш
това отчаяно и зло сърце...

Познах се в теб, ала ще тръгвам
ти уйасно закъсня
да бе дошъл преди минута....
ала сега за теб не съм добра.

{dulgokoska}

Сега за теб не съм добра...
Изтекъл срок ми е животът...
След цялата тиха борба...
Отмина... заедно с хомота...
Който над мене тежеше...
И който за тебе ме правеше чиста...
Най-мръсното тайно лежеше...
В сърцевината на моето малко мънисто...
Което на врата ти окачих...
За да помниш, че сърцето е твое...
Познавам се в теб, но се промених...
И май препознаване истинско то е...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Тайно лежеше до нея,
глава положил на гърдите й,
ръце положил в ръцете й,
лице заровил в косите й.
А аз те чаках да дойдеш,
и цяла нощ не заспах,
но осъмнах самичка
и най-накрая разбрах...

Намерил си щастие друго
с чужди устни и чужди ръце,
искам само да бъдеш щастлив
без значение с кой и къде.

{dulgokoska}

С чужди устни и чужди ръце...
Днес си останал, аз чувствам...
Целуваш различно, с грубо лице...
И промяна горчива вкусвам...
Галиш ме с длани, окрали мечти...
Твоите шепи предишни не са...
И в очите ти няма онези искри...
В които се влюбих... на мен чужд си сега...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Devil`s Bride

Целуваш различно, по-студено от преди ...
Какво се случи? Нима за теб съм чужда?
Или започна прекалено силно да боли
и разбрал си, че да лъжеш вече няма нужда.
Спомена поне ми остави,
отчаянието сам си причини...
Назад да ме погледнеш не се обръщай
и друга, както мен преди, прегръщай...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Прекалено силно те обичам,за да те напусна...
Въпреки всичко сторено,до теб ще остана...
Да си отидеш от мен не ще го допусна...
Тръгнеш ли си,ще отвориш в мен дълбока рана...
И макар да знам-непростима е грешката твоя,
аз отново съм готова да простя...
Инак без теб ще ме напусне покоя
и пътеките ще затрупа снега...

Zatoichi

Допусна отново снега
да те покрие,
допусна отново леда
сълзите ти да скрие...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Сълзите ти с устни ще изпия...
Ще те последвам,където и да отидеш...
Пленена съм от любовната магия...
И от мен не можеш да се скриеш...

{dulgokoska}

Да скриеш се опита, но познах те...
В очите ти прочетох мъка...
Копнежът в тебе позова ме...
И аз дойдох... след сетната разлъка...
Признай и пред мен изправи се...
Недей си навежда главата...
Нека пак да погледна в очите...
За да остана до теб в любовта ти!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."