ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Мини Мури... казваш... много ли са вкусни...
Шоколадът ми обаче е двуцветен...
Твойте малки вафли скоро ли ще свършат...
Че при мене белата част вече се омете [lol]
И нека пак да кажа напълно сериозно...
Аз теб си те премного харесвам...
Макар за някои да е мистериозно...
И да не разбират, що се тъй заплесвам :p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Gangsterkata

Напълно за човек като мен е ясно,
че ше се чудат,ще разсъждават гласно,
що се ти заплесваш,и ме харесваш,
като само беди ще имаш и ще се залепваш,
по тротоари и пътеки,
само да избегнеш коршумчетата леки,
щот' при мен всекидневно е това,
така е в мафията,ще попаднеш в беля.  [lol] [lol] [lol]

Zatoichi

Коршумчета леки тук се разменят,
гангстерки опасни в опасна зона
патрулират и не дремят,
а дългокоски запленяват моята персона.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Gangsterkata

Опасна зона,да така е,
в любовна примка някой умотан е  [namigg3],
какво ли става между вас?
Айде млъквам,да има тишина за вас!

{dulgokoska}

Какво ли става им, Поете, на всички...
Ние просто драскаме си пъстри птички...
И учиме се градовете да обичаме...
Аз отдавна съм дала на Пловдив отличие [inlovee]

[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Gangsterkata

Учим градовте...с туй ли трябва да започна?
Е на кво да ги учим,като сме тъй прости?
Аз за София говоря само,
тя е село най-известно и голямо!

Zatoichi

Учим градовете и други неща учим,
а гнагстерката само как ни застреля,
ще трябва май и ние да я улучем,
та да схване нашата повеля.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Аз за София ще трябва да застана...
Не е село, а само е обладана...
От селяндури разни, но навсякъде ги има...
Нима с тези тук тъпаци ще петниме нашта рима?...
А по-добре с Поета по тебе да постреляме...
Забавата настъпва... хайда да се смееме... :>
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Gangsterkata

Quote from: Zatoichi on September 11, 2006, 19:52:15 PM
Учим градовете и други неща учим,
а гнагстерката само как ни застреля,
ще трябва май и ние да я улучем,
та да схване нашата повеля.  [lol]

Ще трябва,прав си,нещо неразбирам,
от любопитство още малко ще почна да оперирам,
тука "Спешно отделение" върви,
оф от тъпите ми стихчета смърди! [lol]

Gangsterkata

Quote from: {dulgokoska} on September 11, 2006, 19:55:10 PM
Аз за София ще трябва да застана...
Не е село, а само е обладана...
От селяндури разни, но навсякъде ги има...
Нима с тези тук тъпаци ще петниме нашта рима?...
А по-добре с Поета по тебе да постреляме...
Забавата настъпва... хайда да се смееме... :>


Тук забавата нема край,
тук е вечен светъл рай!
Наще рими тъй велики,
шарени,цветни като палитри!

Zatoichi

Цветни като палитри слова,
идещи и от тъжна и от щастлива душа,
тук се всички преплитат
и от тук мечтите политат.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Слова политат от сърцето...
Отразяват усмивката широка...
Опънато до болка е лицето...
Но тя е сладка... и толкова дълбока [lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Опънато е въжето,
столът се клати,
но усмивка грее на лицето,
макар че ще си пати  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ще си пати Някой... така ли...
Какво ли е сторил... кажи...
Защото е мъчно да увисне... едва ли...
Е невъзможно Друг да го спаси... [think]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Спаси го драга клетника,
недей да бъдеш зла,
усмихни се и ти на несретника -
покажи му легло и одеала...  [lol] [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.