News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

С теб съм аз,любими,
нивга не ще те изоставя...
Нараних те,ала прости ми,
грешката си ще поправя...
Само ми дай втори шанс,
да ти се извиня позволи.
Ще продължи нашия романс,
но моля те,прости...

{dulgokoska}

Ще те изоставя... Някога ще тръгна...
Когато на мен се наситиш...
Но след мен ще оставя аз друга...
Която за тебе стих да напише...
Ще тръгна... Когато ти дотегна...
За да бъдеш щастлив с друга някоя...
Ще си отида... Без да ти посегна...
Но сърцето ще помни тебе за всякога!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Тебе за всякога те исках,
и всяка нощ,и всеки ден
до сърцето си нежно те притисках
и радвах се,че си до мен...
Но ето,че настъпи този миг,
в който ти от мен си тръгна...
Не чуваш моя отчаян вик...
И не ще мога аз да те върна...

balrog

Че си по-добра от мен е ясно,
това от себе си се подразбира,
дори да те хвана аз на тясно,
думите си умело пак подбираш.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

По-добра не мога да бъда,
обичай ме такава,каквато съм си,
не искам да се преструвам на друга,
да лъжа,гледайки в твойте очи...
Обичай ме силно,такава-
нежна,неподправена и мила,
дарявам те с любов голяма,
дарявам те със своята сила...
Обичай моята същност,
в моята душа вникни,
не гледай таз измамна външност,
а в сърцето ми погледни...

orxideia

Вникни там в дълбокото където
безпътна се лута моята мисъл
там в непрогледния мрак докосни сърцето
отвори светла пътека, изпълния със смисъл
Ако имаш кураж да го сториш за нея
ако можеш от своята живост да вдъхнеш
имай ми вяра и аз ще посмея
да напусна мрака за да се завърнеш


Zatoichi

Светла пътека нима съществува
в този Хаос бушуващ
и колко тя ще ми струва,
за да излезя от мрака ликуващ?...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

edin_zabraven_mig

Колко ли ще ми струва
всичко аз да ти призная?
Сега друг ме целува
и това вече е края                <-------

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

natalia_999

наистина това вече е края!
аз спирам за теб да ридая!
не заслужаваш и една сълза
а цял живот във самота!

Gangsterkata

Не заслужаваш и една сълза,
а аз милиони ти дарих...
проклинам те,да гниеш в самота,
вместо лъжи безброй ти да мълвиш!

edin_zabraven_mig

Лъжи безброй чуха моите уши
и стана мрачно моето лице.
Сълзи безброй проляха мойте очи,
преви се, :arrow: разби се мойто сърце.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

reinbow

Разби се моето сърце
на хиляди кристалчета от болка
опитвам се да скрия със ръце
там раната, но твърде е дълбока...


Devil`s Bride

Опитвам се да скрия колко ме боли,
когато виждам и в твоите очи сълзи...
Да разкрия какво изпитвам не смея,
а ти си сякаш все по-щастлив със нея...
Опитвам се да скрия колко те обичам
и пред себе си дори не спирам да отричам.

{dulgokoska}

Не смея да извикам... не смея да мълча...
Не смея да обичам... А за обич все горя...
Не смея да прогледна... Нито да съм сляпа...
Не смея за последно... А после... Идва мракът...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


GP

Да мълча аз не умея...умея да се смея
И смеейки се, смея аз да се присмея
И смешните със смях ехиден да осмея
Засмивам се, но не е смешно, тъй не се живее...
Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.