ИГРА: Акростихчета

[fatalno_zlo]

Аз казвам една дума, например: "Калифорния", и следващият трябва да измисли стих, на който всеки ред започва с една нейна буква.


Какво пък толкоз, животът продалжава.
А ти си мислиш, че умирам.
Летя си аз спокойно
И жажда за живота имам.
Фатална казваш, че съм била, пък май фаталният си ти.
О, живот и заблуждения!
Разбираш ли какво загуби ти?
Не знам, оправяй си се вече сам!
И дори някога да ти простя, всъщност по-добре ме забрави, че това няма да се случи, разбери!
Я колко хора от любов измряха, пък после отново оживяха.


  Атлантида
ЗАБЕЛЕЖКА: Моля да не се включват думи, съдържащи: Ь, Ъ, Й! По възможност, подбирайте думи с четен брой букви, за да могат да се римуват до последния ред. И не забравяйте, че акростиховете също са стихотворения СЪС РИТЪМ, РИМА И СТРУКТУРА!!
Акростихът е вид поема или друг вид текст в стихова форма, написани така, че първите букви на стиховете, параграфите или други повтарящи се структури в текста да образуват ново послание. При азбучника - абецедариус началните букви следват реда на азбуката. В България едно от най-ранните (около 9 век) известни старобългарски стихотворения в азбучен акростих е "Азбучна молитва", за чийто автор се приема Константин Преславски. Друг български творец в акростих е Ефрем (14 век).
Взето от www.bg.wikipedia.org

by DEVIL_IN_HEAVEN

[tonnny_bg]

Май се пише Атлантида

Ако искаш да ме имаш,
Ти не му мисли.
Любовта ти май откривам в тези две очи...
Ако трябва ,нека ме боли.
Не ме докосвай само с поглед нежен,благ,
Тялото ми не анатемосвай
Исамо ти ме целуни.
Дали ще полетим?
А тебе аз желая,прегърни ме и сърцето ми вземи.

ИЗКУШЕНИЕ

[SteeleR]

ИЗКУШЕНИЕ

Искам те,
Зова те..
Копнеж, желание, молба...
Умирам сам,
Шептейки твойто име..
Елена!
Недей, недей напуска ме сега..
Искам само миг, секунда, блян...
Един единствен поглед, ти и аз - тук, сега, в нощта...

НАДЕЖДА

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Някога вярвах ти сляпо:
Ако ми кажеше ти,
Ден че е в нощ без проблясък -
Ето: ден в мойте очи!
Жадна да вярвам на някой,
Даже наивно дете
Аз да бях, пак за крилата
  бих вярвала в тебе, момче!

  ВЯРА

[Bonita]

ВЯРА


Върви си щом не чувстваш обичта ми...
Ядосан зная ,че си ти...Ядосан или
Разгневен е все едно
Ако и тази нощ не се завърнеш във съня ми..


ЦВЕТЯ

[repi-s-lychec]

Цялото небе е в пурпур,
Ведро утро ме пробужда,
Есента е тъй далече,
Теб да чувствам имам нужда
Ясен ден за нас да грее...

АЛГОРИТЪМ

[sadness_MASTER]

Анимирани картинки в съня ми
Лутат се,тичат в ума ми
Гениални измислици,случки
Охлюви,носещи пръчки
Римите в тоз свят ги няма
Истинска мозъчна плява
Тениската мокра се мята
Ъгъла свил ме в кревата
Момиче,чети правилата 

ПЕПЕРУДА

[iani4ka]

През гори, реки, поляни
Ела, с мен бъди, вземи ме.
През планини и океани
Ела при мен и прегърни ме!
Разбери, че те обичам-
Утро ли е или светъл ден
Докато мога ще се вричам:
Аз съм с теб - в твоя плен.


катастрофа

[Gentiana]

Красиви са очите ти - горя...
А уж се мислех за непокорима.
Ти влезе днес под кожата ми - да!
Ако призная, ставам уязвима.
Сънувах те, въртях се цяла нощ.
Ти може би дори не подозираш.
Ревниво страдах, сякаш остър нож
Отваряше ми рана. Не разбираш.
Фатален беше онзи поглед пръв
А днес е късно - лапнах твойта стръв...


ДИВА СТРАСТ 

[reinbow]

Дори, когато мисля, че те имам
И всичко в мен към тебе се стреми
Вървя сама и срещу себе си се скитам,
А там в сърцето чувствам самота. Вали.
Сълзи се стичат, парят по лицето,
Тъгата плиска се във мен като река,
Ръцете ми самотни, а сърцето в
Агония посреща сутринта...
Самичка съм и вече няма смисъл
Ти тръгна си като случаен непознат...

СБОГОМ

[Gentiana]

Съдиш ме,но вече ми омръзна.
Бягам ти.Отивам си. Прости!
Остри нерви, вързани на възел.
Грозни сцени - плачещи очи.
От това боли ме днес главата
Мъчно ми е , но си тръгвам.Край!

МОЯ НЕЖНОСТ

[Ангелче]

Мисълта, че си отиде с вятъра
Отнесъл всичко като сън ,кошмар...
Ядът, че си оставил стаята ни
Необитаема вселена ,без Бог и господар
Е твоето зевещание свещенно!
Желанието да ме накажеш в любовта
Не би могло да бъде то последно
Омразата да съкруши смъртта
С последен танц и рицитал.
Това ли си ми завещал?

ЛЮБОВ В НЕВЕДЕНИЕ

[Gentiana]

Летят лястовици в небето на тъгата.
Южният вятър носи отронен цвят.
Белите венчелистчета - нежна соната
Отнасят мислите ми далече назад.
Вали дъжд от забравени думи.
Всяка дума е остър нож.
Наранява мислите ми безумни
Едно и също всяка нощ.
Виждам някакви сенки бледни .
Една от тях може би си ти.
Думите ти помня последни.
Едва ли моите помниш , нали?
Няма отново да ти ги повтарям
И недей ме пита объркан - защо?
Ела и остани. Всичко друго е все едно.

СЛЪНЦЕ

[Ангелче]

Сърцето ми -скитник ,бродещ в пустиня
Личи ли му ,че се превръща във печал
Ъгълът на който проси милостиня
На отчаяние безропотно го е продал...
Царува във това сърце горчиво
Едно състрадание...фалшиво.

ПРЕСТАНИ

[Gentiana]

Пъти сто те молих, но уви
Радваш се, когато ме раняваш
Егоист си - даже ти личи
Само болка все ми причиняваш
Тъжно е, че нямаш капка свян
А си толкова красив и нежен
Няма повече да ти се дам
Изходът е просто неизбежен

 
НЕ МЕ ОБИЧАШ