Автор Тема: ИГРА: Акростихчета  (Прочетена 53168 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

reinbow

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #30 -: Април 04, 2006, 15:00:08 pm »
Остани при мен тази нощ,
Страст и нежност на теб ще даря
Твоя ще съм и не питай защо,
Аз от давна за тебе горя...
Не, не тръгвай! При мен остани
И вземи тази страст за теб отредена
Погледни ме в очите и вземи този миг
Разпилей ме във твойта вселена...
И не пита защо, аз съм част от нощта -
Мисъл, огън и вятър немирен дори
Ето цяла съм твоя вземи ме сега
Н
е, не тръгвай така ще боли...


 :arrow:ЗВЕЗДНА НОЩ

Неактивен FALLEN

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3585
  • Пол: Жена
  • Моля те,спаси ме...От самата мен...Спаси ме...
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #31 -: Април 04, 2006, 16:25:49 pm »
З-ащо ли след като си тръгна
В-color=purple]ече нищо не ме вълнува?

Е-ева ли искам съжаление,
З-ащо тогава нищо друго не ме интересува?
Д-али е ревността,която ме убива
Н-адали ще е това.
А-може би е сянката ти,която ме препокрива...
Незнам,нищо не знам,но и не ме интересува...
О-ще те искам,как не видя,
щ-астието с тебе искам,дай ми любовта....

 :arrow: ПЪРВА ЦЕЛУВКА
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...

 
И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

reinbow

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #32 -: Април 04, 2006, 17:18:51 pm »
Последните лъчи угасват,
тЪмата спуска се безшумно в моя свят,
Ръцете празни, а в душата страсти
Вилнеят безпощадно и горят...
А няма кой ръцете да погали
Целувка нежна да ми подари,
Едничък спомен ми остана, но едва ли
Лъжите ти и болката ще заличи...
Увива се нощта около шията ми бяла
В змия превръща се и ме души,
Към края си аз тръгвам онемяла,
А
ти живей и всичко забрави...


 :arrow: ИСКАМ ТЕ


Моля ви не пишете думи с Ъ!!!!!! Съгласете се, че няма много голям избор...

Неактивен sadness_MASTER

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 447
  • Пол: Мъж
  • I'm still alive...
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #33 -: Април 04, 2006, 21:18:38 pm »
Истината болка в сърцето поражда
Стискаш си зъбите,злобата в тебе се ражда.
Копнееш за мъст,към кого,за какво?
Анемично е знаеш такова житейско колело
Мяташ безпомощно мълнии околовръст
Трескаво сочиш сърцето си с пръст
Е приятелю,скоро ще станеш на пръст..... :> :> :> :>

Ами то и когато са нечетен брой малко тъпичко се получава ама....
 
ДРАЗНИТЕЛИ
« Последна редакция: Април 04, 2006, 21:24:25 pm от sadness_MASTER »

reinbow

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #34 -: Април 05, 2006, 00:41:10 am »
Дирите ми във нощта се губят,
Рони се под стъпките пръстта,
Аз те търсих, но май себе си изгубих
Зейнала пред мен е пустощта...
Няма те и нищо няма смисъл
Искам де се върна, но не знам къде,
Тръгвам си, но май оставам... Искам
Едно едничко - болката да спре...
Лутам се и плача, и се моля
И
скам да се върна, но къде...

 :arrow:ПОДОЗРЕНИЕ

Неактивен tainstvenata

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 159
  • Пол: Жена
  • Ако искаш да ме гушкаш, трябва много да ме слушкаш
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #35 -: Април 05, 2006, 01:36:51 am »
Под синьото небе седя сега,
Озарена от красивата луна.
Душата ми самотна търси теб,
О,любими мой,прекрасен.
Затварям очите си влюбени,
Развълнувано сърцето ми тупти,
Единствено за тебе мили,защото...
Негов господар си ти.
И така ще чакам сутринта,просто като...
Една влюбена жена...!


 :arrow:РЕАЛНОСТ
Когато си далеч от мен,
душата ми тъжи,
разкъсва се и плаче,
като първолаче...

reinbow

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #36 -: Април 05, 2006, 09:23:31 am »
Разбити късчета кристал,
Една вселена от илюзии красиви,
А там оглежда се като във огледало
Любов мираж и лудост дива...
Незнам къде изгубих моя свят,
Остана само спомен непотребен
Сега сама съм сред кристалната мъгла
Т
акава е реалността без тебе...


 :arrow:  ПОГЛЕДНИ МЕ

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #37 -: Април 05, 2006, 09:35:28 am »
Първи поглед-забита игла
Опияняващо-като дрога
Гореща тръпка
Ледена тишина
Екот от
Далечни
Нежни
Истини

Моето
Его страда.


 :arrow: КОЯ СИ ТИ,ЛЮБОВ
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

reinbow

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #38 -: Април 05, 2006, 10:26:41 am »
Какъв е този огън дето ме гори
Обсебва ме и ме превръща в клада,
Ярост полудяла в мен боли 
Сълзите парят, а сърцето страда...
И стон болезнен се откъсва от гръдта,
Такава болка може да убива
И няма лек, а искам да се преродя...
Любов къде си? Няма те... Умирам...
Южнякът пари пребледнялото лице,
Боли, но вече не усещам болка...
Остана раната и празните ръце,
В
очите - отражението твое...

 :arrow: ПОЗНАВАШ ЛИ МЕ?

Неактивен tainstvenata

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 159
  • Пол: Жена
  • Ако искаш да ме гушкаш, трябва много да ме слушкаш
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #39 -: Април 05, 2006, 14:17:48 pm »
Прегръдки те ми топли,
Обгръщащи те с нежност,
Зовът те мили,с искрена любов.
Не искаш ти да дойдеш,
А аз те чакам ден и нощ,
В стая пълна със спомени за теб,
Аз стоя сама,потънала в сълзи.
Широко е отворено сърцето ми за теб.
Любими,знам...че ще дойдеш някой ден
И ще се борим за нашата любов.
Младостта си заедно ще изживеем,
Един живот ще споделим и не ще се разделим!

 :arrow: ЗА МЕН СИ ВСИЧКО
Когато си далеч от мен,
душата ми тъжи,
разкъсва се и плаче,
като първолаче...

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #40 -: Април 05, 2006, 14:47:17 pm »
З елените поляни на сърцето
А ленеят от изгрева на любовта
М ораво-синьо е над нас небето
Е дна птица се вие там .Музика ...Тишина.
Н е говори високо... Шепни ми нежно.
С ладкият ти глас ме опива - алкохол,
И стинска дрога, която неизбежно
В кръвта ми ще се влее. Барбитол...
С ънувам наяве ...Всичко е лудо.
И ти си най-лудото сега за мен.
Ч аках те, измислях те - стана чудо
К расивият сън е наяве претворен.
О бичам те. Обичаш ме. Толкова...Зимзелен...


 :arrow: ОСТАВИШ ЛИ МЕ, ЩЕ УМРА
« Последна редакция: Април 05, 2006, 14:49:34 pm от Gentiana »
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

reinbow

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #41 -: Април 05, 2006, 17:40:55 pm »
От миналото спомен долетя
Самотна птица - чернобяла врана,
Трептят крилете и във моята душа,
Ах, колко ми се иска да остане...
Във нея виждам близък силует
И става ми тъй толо и приятно
Шумят крилете - странен пирует,
Лети през мен и тоъпл вятър
Извива през косите ми снага
Мечтание... Миг толкоз кратък
Ела при мен, протягам ти ръка...
Ще бъда мила, ще те пазя вечно
Едничък спомен в тъжния ми свят,
Усихвам се, а болката извечна
Май няма я... Дали не е лъжа?
Ръце разтварям и със спомена политам
А
з в тази птица себе си видях...

 :arrow: ДУШАТА МИ Е ПТИЦА

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #42 -: Април 05, 2006, 18:02:39 pm »
Д алечен си ми като облак в здрача
У мирам и се раждам във сълза
Ш егувам се, че силните не плачат
А ми се иска просто да заспя
Т ам в скута ти като хлапе-разбойник
А ти да галиш рошавите ми коси
М ълчиш сега жесток като настойник
И колко още ще ме мъчиш ми кажи
Е ла и постели ми чувства нежни
П осипани със розови листа
Т ака те искам, че е неизбежно
И правилно да сбъднем любовта
Ц елуваш ме и всичко в миг забравям
А ти забравяш себе си...Игра...


 :arrow: Моят живот и твоя
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #43 -: Април 05, 2006, 21:02:03 pm »
Мечтание прекрасно,
Обич, тръпка, красота,
Ясно сияние в очите,
Трепетни слова...

Живееш със една мечта
И реалност се оказва тя,
Вълшебство, приказка дори,
Очарование, не и пустота,
Тъжна радост и сляпо желание...

Инак и щастието те боли...

Това е то - два живота за един,
В ясен ден и пуста нощ
Опората намираш ти -
Яздейки страстно на греха....

 :arrow: БЪДЕЩЕ НЕСЪВЪРШЕНО  [cool idea]
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

reinbow

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #44 -: Април 05, 2006, 23:32:50 pm »
Остани... Нека с теб помълчим...
Бавно, нежно косите ми милвай,
Искам с теб да се слея... Мълчи...
Чаши с вино бавно наливай...
А нощта ще ни бъде постеля,
Мракът чер за завивка вземи,
Тихо моите мисли споделяй
Е
дна звезда там за нас ще гори...

 :arrow: ПОСЛЕДЕН ТАНЦ