ИГРА: Акростихчета

[Gentiana]

Н а устните ти цъфти
Е дна  усмивка красива
Ж адно гледаш ме ти
Н едей, това ме убива
И ми се иска без свяст
Ц елувките ти да изпия
Е х умирам от страст
Л ъжите ти ще изтрия
У морени очи
В уморена вселена
К апят сълзи - мълчи
И се сливай със мене

В този ден - само наш
Л юбовта е магия
Ю жен вятър - вираж
Б урна, дива стихия
Е то мойте ръце
Н ежно галят лицето
В теб горещо сърце
Я сно бие - небето
Т ъне в син полумрак
Ъ гловати копнежи
Р аждат стихове пак

  вишнева целувка

[reinbow]

Вятърът косите ми разбърка,
И по шията ми спусна топла длан,
Шмугна се под дрехата и ме обърка
Нежен трепет... Сякаш твойта длан...
Ето пак... Ама какво ми става?
Всички фибри тръпнат... От какво...
Аромат познат отнякъде долавям
Цвете ли е или... Не това е той...
Ето пак... Парфюм е... Да...
Леко сетивата ми обгръща
Улових го с кожата дори. Сега
Вдишвам го... От спомена се връща
Като лека, тайнствена въздишка...
Ах, къде си толкова те искам...


 Портокалов цвят

[Gentiana]

П адам в очите ти като нежна вина
О бичам те, но няма да ти го призная
Р азбирам всичко, спести ми това-
Т воите тайни отдавна ги зная
О бичам тайничко да те гледам в съня
К огато като бебе тихо дишаш
А ти дори не подозираш това
Л ъжеш се, че си ми излишен
О, не чакай откровения- вали в съня
В ишнев цвят и повяхва тъжен
Ц ъфти отново, но в друга страна
В ече е портокалово нежен
Я сно е небето на нашата приказка - любовта
Т и и аз- двамата.Страст и още нещо...Сега.



  диви хавайски нощи

[Donnerjack]

   
    Да те поискам непонятно в часа стихиен на нощта
                      И да разперя най-внезапно крила хартиени в дъжда...
                      В нощта, таз блудница несретна,посяла плам

                      И сладък стон...

                      Хавайски нощи - тънка лира,с усмивка срещаща деня
                      А някога разказвах волен за себе си...и любовта
                      Върви сега и не извръщай поглед
                      Аз тихичко ще се стопя
                      Йерархия изисква твоят свят охолен
                      Сега сама бъди...сама в нощта
                      Когато времето отмине

                      И начертае моя кръг
   
                      Нощта звезда ще си издигне
                      Орисала забравен миг
                      Ще търсиш споменът за нощи
                      И вече няма да боли... 

          СТУДЕН ПЛАМ

[DeTe_Ha_Xaoca]

Стихчета за теб редя
Тъжна съм не го отричам
Убеден си, че за теб не съм жена.
Днес е ден последен, кажи ми сбогом
Една последна истинска целувка за мене запази.
Нищо, че не ти харесва целуни ме истински
После ако искаш забрави ме
Любов и лудост лесно се забравят
Ала мене лесно не ще забравиш ти
Мислите греховни в теб ще парят до зори
  грешна любов

[Donnerjack]

                       

                                              Готовността за път прокобен,
                                              Решил навеки нечия съдба
                                              Е нищо повече от спомен,тъй
                                              Шепнещ -"Кратка е нощтта!"
                                              Не мога и не искам да повярвам,
 
                                              Ала тоз път поел съм аз сега
                         
                                              Любов,нима любов бе
                                              Юда...
                                              Бъди до мен -
                                              Остава ни сега деня
                                              В прегръдка чезнещ е мига...

                                             на една странница

[Gentiana]

Н ежно бяло лице
А нгелски тъжни очи
Е дно сладко дете
Д ълги руси коси
Н яма в погледа страх
А светулки блестят
С иня нежност на прах
Т ръпне старият град
Рикошират искри
А тя просто върви
Н е говори, мълчи
Н ейн целия свят
И поднася звезди
Ц елуни я, съдба
А недей я вини

  на тебе, преди да си ида

[Donnerjack]

                             

                                 Народе мой,сърцето ми от скръбности ридае, 
                                                  А нявгашните български герои 
                                                  Терзаят ме сред пустотата няма 
                                                  Еничарски е този век!
                                                  Борбата в паметник изпята!   
                                                  Еничарски е този век!

                                                  Парата, всуе е парата... 
                                                  Редя си ази тъжна песента
                                                  Еничарски е този век! 
                                                  Да бъдеме единни,Апостолът ни завеща
                                                  И ний сега сме паразитни 

                                                  Дечица на отритната съдба!
                                                  А нявгашните български герои
                                                  Събират прах за нашие срама
                                                  И само образите стидни напомнят 
                                                  Изначалните слова...
                                                  Докога аз питам,докога?
                                                  Алюзия е този век... 
                                                                                            


                                                  ВСЕМИРНА СКРЪБ

[{dulgokoska}]

В секи е способен убийство да извърши
С амо че не всеки да се спре ще успее
Е динствено погубвана душа безбройни пъти
М оже да се пребори и от прошка да живее
И  тогава да поучи убиеца насреща
Р аната дълбока да покаже, да смекчи
Н енависта отровна, просмукана в сърцето
А  прокълнатата душа с усмивката да утеши

С амо чиста обич е способна да лекува
К ръвта, поразена от нещастия житейски
Р ано или късно... смъртен грях се изкупува
Ъ гли безброй - килии мъртвешки...
Б ез пари съвестта ни купува


Когато нямаш право

[reinbow]

Колко дълго се взирах след тебе?
От мига, в който скри се в нощта,
Гледах, търсих - изгубено време,
А в очите прах и мъгла...
Тихо плаках, а сълзите жарки
От очите ми бягаха с вик
Нейде там в дълбините на мрака...
Яма, бездна... Изгубен бял миг
Мълком слива се с моите мисли,
Ален пламък сърцето гори,
Шепне спомен, душата пречиствам
После пак ще те търся... Или
Река от забрава ще бликне в душата,
А аз ще угасна - свещичка в нощта,
Вземи си последна искра и разбий тъмнината
Още чакам и търся от тебе следа...


 Безумен миг поспри

[kalista]

Без теб - и кръв една, и сън един,
Една надежда няма даже.
Зими и лета, пролети и есен
Усойни дни и мъки тежки...
Мойта скръб е туй голяма -
Едничка аз съм си утеха....
Няма кой до мен рамо да предложи

Мислите препускат бясно...
И само кръвта бушуваща
Гали нежно раненото сърце...

Прости за всеки стон среднощен,
Оставих аз зад себе си стена...
Само самотата успя да я прескочи
Прегърна ме, както ти нивга не можа,
Ръката й до край ме разсъблече
И каза: "Няма жал за тебе вече..."



  КЪМ ЗВЕЗДИТЕ

[mi6ok`f]

О бичам
Б олка,
И стина,
Ч увство,
А гония,
М ечта,
Т ръпка,
Е динство...

[Qween of the black hearts]

където си ти там съм и аз
ъглите се преси4ат
мислиш за мен в този час
звездите по небето тичат
вътре в себе си горя
единствен си за мене на света
за мене ме4тата е една
да съм с теб до края на света
изная ти ще си до мен
ти ще грееш като ясен ден
единствено от теб светът е озарен!!!

скитница

[mini_mim4e]

Самотна е в дъжда навярно
Край пътя тихо тя върви
И само може би във листопада
Тя вижда своите мечти.
На вятъра с последната посока
Идват безнадеждно нейните следи. В
Целувката от мразовита стойка
Аз подарих и своите мечти


ВЯТЪР

[xubavina]

Вървя по пътеката на самотата.
Ядосвам се за всичко в живота ми горчив.
Тъгувам за отмитата от грешката ми любов.
Ъгълчето, което остана, за сърце страда самичко.
Рискувам пак да остана сама, но ще се боря за любовта!

страдам