Автор Тема: Помниш ли...  (Прочетена 15522 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Помниш ли...
« Отговор #210 -: Октомври 31, 2002, 19:29:45 pm »
А ето го и споменът - като от сянка -
премина ням безмълвно по стената...
А ето го и делникът - като че в дрямка -
до двадесет и четири той бавно смята...

А аз не се замислям, не пресмятам,
не търся алчно други светове...
А аз съм плътно до стената и те чакам,
аз чакам те, а ти за мене мислиш ли поне?...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен KUKLI4KATA

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2061
  • Пол: Жена
  • Улиците на"след малко" водят до къщата на "никога"
Re: Помниш ли...
« Отговор #211 -: Юни 08, 2006, 17:12:25 pm »
:)  [inlovee] Не видя как плаках,
сълзи се стичаха безброи.
Не видя и  как те чаках,
останах със спомена, че бил си някога мой.
...
Не чу как след тебе виках,
кънтеше след теб гласът ми.
Небето и луната питах,
но не ме чу единствено ти.
...
Не разбра, че те обичах.
не те интересуваше нищо свързано с мене.
Аз от всичко свято се отричах,
а не знаех, че за раздялата е време.
Исках да сме щастливи,
но лошо картите си изигра.
Поне нека спомените ни да са красиви,
ти започна пръв ужасната война.
...
Не искам пак да се пречупя,
осъзнах че за мен обичта ти е важна.
От тази връзка мога много да се поуча,
но така или иначе душата ми е празна...
...
Не виждаш ли,
без теб пропадам.
Отвори очи
нямам въздух, без теб се задушавам...
...
Не чуваш ли,
викам те пак в нощта.
Помниш ли ме още ти?
Прaзна, но влюбена е моята душа
« Последна редакция: Юни 08, 2006, 17:14:49 pm от KUKLI4KATA »
Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Помниш ли...
« Отговор #212 -: Юни 08, 2006, 19:50:20 pm »
Моят СпоМен: сребърни цветя,
везани с лъчистобели нишки,
нишки обич, чиста светлина -
всяко утро в сън до мене диша...

Моят СпоМен с бляскави очи -
толкова вълшебство са събрали!...
Моят СпоМен, инак мълчалив,
с погледа от миналото разговаря...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен viento violento

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 76
Re: Помниш ли...
« Отговор #213 -: Юни 10, 2006, 00:50:36 am »
я да се поровя в спомените мои,
да изровя нещо чудно ся,
някой спомен, дето може да говори,
или някой пълен с чудеса,
хм...бикини, те какво ли правят тука??
не с сребриста нишка,а зелени,
/ще ги окача на входа аз на кука/
вече съм окачил там червени,
ровя се из някакви купони,срещи,
все пиянски работи, без чудеса,
уф намерих, как пък се заклещи,
ей от таз трева политаш в небеса,
може пък деца да има - цензурирам-
спомени от влажен произхОд,
с тези спомени аз сам кореспондирам,
че са все от мъжко-женски род,
чудо,чудо мое, къде ли си се скрило,
в спомени те няма, значи си пред мен,
някъде, напред, аз ще те срещна мило,
а дали и ти ще бъдеш само спомен някой ден?

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Помниш ли...
« Отговор #214 -: Юни 10, 2006, 12:35:34 pm »
Ето го и споменът ми - винаги такъв -
моята романтика осмива иронично,
иде ми стиха ти да затворя във калъф,
везан романтично, вместо жалко саркастично!...

Дръзко подиграваш се и хвърляш само кал,
нямаш мъжка жал към тези - женските моменти -
тез, които както всички, ти си ги проспал,
чакайки аплодисменти и големи комплименти...

Дързък ти си, зная вече тъй добре това -
много ти допадат днес закачки като тия,
смените без спомен - от жена, та на жена...
но и ти ще станеш спомен, само аз да те открия...

 :> :> :>
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен KUKLI4KATA

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2061
  • Пол: Жена
  • Улиците на"след малко" водят до къщата на "никога"
Re: Помниш ли...
« Отговор #215 -: Юни 10, 2006, 13:41:51 pm »
Както ние преди...
Те вървяха прегърнати и скришом се целуваха.
Зачеркнали бяха целия свят.
В този миг съществуваха само един за друг.
Помниш ли, както ние преди?
Тъмнината пазеше любовта им
и даваше смелост на все още плахите им стъпки.
Отидоха на нашата пейка във парка
и тя ги посрещна с топлина и уют.
Както нас преди...
Беше последната спирка на всички наши срещи.
Но с времето и тя се промени...
Избра си нови посетители,
а нас  навярно забрави?
Може би, защото вече не сме същите?
Може би, защото любовта ни вече е различна?
Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Re: Помниш ли...
« Отговор #216 -: Февруари 03, 2007, 11:12:48 am »
Това заслужава да се върне на 1ва страница! Стиховете са страхотни!  [evala] [flowers]
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен Don_NUTSO

  • Странник без сърце ...
  • Администратор
  • Гений
  • *****
  • Публикации: 8562
  • Пол: Мъж
  • Choose your destiny!!!
    • Порталът за поезия!!
Re: Помниш ли...
« Отговор #217 -: Февруари 18, 2015, 02:02:36 am »
aplaus
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.