Помниш ли...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Помни ме пламенна и страстна,
частичка от светкавична искра,
родила се всред буря вечно бясна,
тъй миничка, каквато е и зла!...

Помни ме тихичка и нежна,
пречистваща душата ти вода;
кристално чиста, преродена
в най-бисти извори сълза...

[KUKLI4KATA]

Къде отлетяха нашите спомени,
кога за последно държахме ръцете си?
Ти помниш ли как си мечтаехме пламенно
и колко ни беше хубаво заедно?

Но днес аз повдигам влажни очи
и те гледам с тях, някак прозно, бездушно.
Пред мен сцената е обляна в сълзи
и наоколо всичко е грозно и пусто.

Върви, остави тази пародия,
това, което сме имали си отиде.
Недей удължава нашата агония,
театърът спуска завеси.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Споменът ми в пролетни лъчи
в облаците се прокрадва, отвисоко
сякаш ми намигна и личи,
че го има още в мене надълбоко...

Споменът ми с пролетни слънца
всяко утро радостен и блед изгрява
с плахата надежда да стопи сърца,
дето да обичат и прощават...

[mini_mim4e]

Страшно е, да знаеш...Толкова много спомени....

[SteeleR]

Still remember the touch of your skin
Still remember the smell of your body
Still remember the shine of your eyes
Still remember the only night …

Still crying going back there
Still crying imaging the look on your face
Still crying thinking about the life – so unfair
Still in the magic of your grace …

Still hoping to be better,
to be better onto these separate ways…
Still hoping to be the happiness,
To be the happiness the path you’ve chosen…

[DEVIL_IN_HEAVEN]

И още помня... помня ОЩЕ този ден:
сякаш беше сън - почти измислен!...
Мечтана нереалност, моят миг - за МЕН -
горестен, желан и дълго пазен скришен...

[SteeleR]

And as the time goes by
                      ( remembering that night )
and as the Love flames high
the beats of my heart are counting,
are counting the rise of death...
                      ( the death of one soul )

[DEVIL_IN_HEAVEN]

    "Помниш ли, помниш ли тихия двор,
    тихия дом в белоцветните вишни? -
    Ах, не проблясвайте в моя затвор,
    жалби далечни и спомени лишни -
    аз съм заключеник в мрачен затвор,
    жалби далечни и спомени лишни,
    моята стража е моят позор,
    моята казън са дните предишни!

    Помниш ли, помниш ли в тихия двор
    шъпот и смях в белоцветните вишни? –
    Ах, не пробуждайте светлия хор,
    хорът на ангели в-дните предишни -
    аз съм заключеник в мрачен затвор,
    жалби далечни и спомени лишни,
    сън е бил, сън е бил тихия двор,
    сън са били белоцветните вишни!"

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

[Endearment]

А помниш ли
               несбъднатите мигове,
недадените ласки и усмивки,
дали все още във сърцето ти
превръщат се понякога в целувки?

[DEVIL_IN_HEAVEN]

В сърцето ми малцина са оставили
по нещо свое, някаква следа...
Понеже бе отворено, са го ограбили,
затуй бих искала да имаше врата...

Дали те помня тебе, в онзи ъгъл -
мълчащия с говорещи очи...
Ах, клетия, единствен ти не бе ме лъгал!...
Да, помня те, но моля те, не говори!...

А днес ме питаш помня ли и ласките,
дали си спомням мигове невзети...
Недей сега, недей да сваляш маските,
със тях по-нежно истината свети свети...

[KUKLI4KATA]

Татко, помниш ли, когато си отидох?
Аз бях силна, силен бе и ти.
Мама ме прегърна на вратата,
ти зад нея някак си се скри.

Обърнах се и мрака ме погълна.
Нощта изпи горещите сълзи.
Как исках аз тогава да се върна,
но сякаш ти ми казваше: „Върви”.

Аз знам, зад мене дълго маха,
подпрял се немощно на входната врата.
За детските ми дни поплака,
а после трудно бе дошъл сънят.

Събуждаше се, пак от сълзи морен –
детето ти порасна изведнъж:
до вчера в люлката люляна,
а днес в прегръдката на мъж.

Сълзите си изплакахме самички.
Словата ми летяха в мисълта.
Как исках да крещя, че те обичам!
Пред теб! С любов да изкрещя!

Защо не ме възпря тогава?!
Каква бе тази сила? Гордост ли бе? Срам?
Аз щях до тебе да остана
и да ти кажа всичко, дето знам.

Но днес е късно… Теб те няма.
Домът е пуст, градината тъжи.
Като забит кинжал в кървяща рана
пред мене некролог виси…

Завръщам се. Пред кой да си поплача?
Не ме посрещат две ръце,
които с нежна сила да ме сграбчат
и да ми вдъхнат вяра от сърце.

Защо не ме възпря тогава?!
Каква бе тази сила? Гордост ли бе? Срам?
Аз знам, че Господ винаги прощавал….
Това дали ще ми прости – не знам

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Помниш ли на белите стрехи
романтиката... светлите простори?
Помниш ли на наш'те младини
разтворените в ранно утро двори?...

Помниш ли как все така деца
оставяше ни времето в игрите...
Че възрастен съм, чак сега разбрах,
че трябва да оставя днес стрехите...

Но помниш ли... Помни и ти, помни:
онез години в бащините двори,
онез щастливи мигове и светли дни,
и пак детето в тебе ще говори...

[KUKLI4KATA]

...Помниш ли?...
Беше отдавна...
Аз сякаш забравих почти...
Ти беше дете и аз също,
но сърцата се плениха сами...
И започна нещо прекрасно...
Дните летяха, нижеха се годините...
С тях и ние растяхме...
...И неусетно дойде и времето
да се разделят съдбите ни...
Напуснахме родното градче.
А нашето място в парка?
Навярно от други зае се,
останаха само мечтите,
разпиляни като листата...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Помниш ли,
как ми говореше,
колко обичах да слушам.
Помниш ли,
как нежно ме галеше,
колко обичах във теб да се гушкам.
Помниш ли,
как ме прегръщаше,
колко обичах да заспивам до теб....фсфс

[KUKLI4KATA]

И ето...
Узряхме в живота.
Сега се завръщаме тук,
където началото почна,
но няма го блясъка от погледа пръв...
Разказахме си набързо историите,
проблесна по някоя друга сълза
и пак си обърнахме гръб по тротоарите...
Не остана време даже да питам
"Помниш ли?... Беше отдавна..."
Но и без това...Аз сякаш забравих почти...!