Помниш ли времето минало,
дето познати били сме,
дето взаимно откривахме
в другия същите мисли?
Помниш ли дните, изгубени
в толкова дълги години,
дето, за първи път влюбени,
в другия поглед сме впили?...
Помниш ли - все разделени,
никога двама не бяхме...
Само познати! На смени:
ту се скарахме, ту си простяхме...
Помниш ли с тебе, когато
искахме другия силно,
как невъзможно и сладко
беше любовното вино?...
Помниш ли дългите приказки
в тъмните пролетни нощи;
как с откровения, истини
давахме другиму прошка?
Помниш ли как се разделяхме,
сладкия вкус на сълзите,
дето горчиво споделяхме,
че сме изгубили дните?...
Помниш ли още прегръдките,
думите дълго ехтели
и от целувките тръпките...
Помниш ли всички раздели?...
Помниш ли времето минало?...
Още ли тръпнат сърцата
или са вече изстинали
с тази любов без остатък?...