Помниш ли...

[SteeleR]

Помниш ли деня, когато
наложи се далеч да бъдем...
помниш ли болката, която
изгаряше ни - нуждата един от друг ...

[KUKLI4KATA]

Поискахме да станеме големи.
 Ти спомняш ли си още онзи миг?
 Дърветата мълчаха страшно неми
 и затова бе силен онзи вик.
 
Поискахме,а после се уплашихме
 от забранената за възрастта игра.
"Какво ще кажат нашите?А вашите?
Какво ще каже старата гора?"
 
И ето-вече станахме големи
 аз още помня онзи миг.
Момчето имаше безбройни пленници,
но никъде не срещна онзи вик.
 

[SteeleR]

Помниш ли...
колко жажда, надежда, любов...
колко страх, болка и срам..
имаше в този вик така желан ...

[KUKLI4KATA]

Сещам се за гората без дървета и без дънери,
Където преди да замълчим заваля дъжд;
После една улица ни заведе във вторник –
Спомняш ли си? – беше рано за сняг, беше късно за всичко останало

[SteeleR]

Помня как в онзи ден - съдбовен,
ден на облаци и бури...
ден когато всичко бе замръзнало,
а навънка слънчице печеше ...

помня как тогава те загубих...
помня колко страдах ...
помня, помня... и не ще забравя...
дните детски - дните заедно със тебе...

[KUKLI4KATA]

Къде нощуваш? Кой сега те гали?
И кой ти сипва питие?
И спомняш ли си ме? Едва ли...
Ела си! Ще изпием по кафе

[SteeleR]

Помниш ли колко плахо бе мойто сърце...
помниш ли колко сили и вяра му вдъхваше ти ...
Ще дойда..Просто време ми дай,
време да преодолея страха от болка подобна...

[Bonita]

Помниш  ли как  бавно горяха сълзите...
Често в скандалите палехме огън...
Такава бях аз,тъкъв беше ти
след всеки миг страшен за нас...
жаден и сякаш задгробен...
Помниш ли златната есен
на пейката стара,горчивите думи...
нужно бе малко..а всъщност колко далеч ни пращаха
болните думи..
Помниш ли как тихи капеха листата,
безжалостно пропити от шума
и носеше ги вятъра във небесата,
там нейде в старата гора...

[KUKLI4KATA]

Та помниш ли, че някога си ме обичал?
Едва ли, забрави го както забрави и мен,
а спомняш ли си от кога “Обичам те” не си изричал,
стопи се нежността пак си груб, жесток и озлобен.

Какво се случи? Защо не успях да го спра?
Защо всичко толкова бързо изчезна?
Защо те изгубих, изгубих и любовта –
сега съм нещастна, сама и без капка надежда.

[SteeleR]

Помниш ли, помниш ли...
колко влюбени бяхме със тебе...
колко наивни и искрени всичко споделяхме...
как света около нас се въртеше,
                        а ние високо, високо летяхме ...

Страхът, страхът погуби всичко...
страхът да не го загубим ...
страхът да не се разделим ...
страхът се оказа поврата..

[KUKLI4KATA]

Още помня тази усмивка,
още помня тези руси коси-
коси,които отразяваха слънцето само в мойте очи.
Още помня тази усмивка-една единствена и специално за мен,
сякаш съм искала да я запазя притихнала
до сърцето си в този ден

[SteeleR]

А аз още помня
погледа тъжен във твойте очи,
поглед - тъй красив, тъй нежеш,
поглед изпълнен със толкова много сълзи ..

[KUKLI4KATA]

А спомняш ли си
всичките ни “Днеска!”
светът когато
шепнеше да потърпим,
ожулващите, но обични грешки,
с които все се учим да летим?

[SteeleR]

А помниш ли спокойствието,
спокойствието на онзи миг когато
любиха се нашите души...
помниш ли как замръзнали бяхме
във пламъците на нашите сърца...

[KUKLI4KATA]

Да...помня..
А ти....спомняш ли си
шеметни гонитби,
времето задъхано след нас крещи,
а ние – просто две усмивки,
сипещи по пътя си звезди?