KUKLI4KATA

[KUKLI4KATA]

и от името на партньорчето ми искам да кажа,че се радвам наистина,че сте харесали съвместното ни стихотворение...
за мен лично означава много всичко това :kissoflove: :kissoflove: [wish all my love]

[SavageGarden]

[KUKLI4KATA]

 :kissoflove: [gentle-fen]

[ranenia skorpion]

Леле колко женски устни...Направо ще се разтопя... [inlovee] [heart__] [inlovee]
Даам ,искам и аз да ви благодаря,защото след няколко месеца навярно ще съм на войнишка вълна ...тъй че наистина с цялото си сърце,се радвам че ви хареса това стихче...Благодаря ви милички !!!  :kissoflove:
Искам  да благодаря и на моята мила половинка в произведението,която отново се справи перфектно... :) :) :)

[KUKLI4KATA]

[reevvv] [reevvv] няма пъъъккк...нема те пускам(е)!! ще се сберем и ще правим протест пред военното =:) =:)
:kissoflove:

[KUKLI4KATA]

Повяхнало цвете на гроб,
повяхнало цвете от мъка,
повяхнало в най-тъмна доб
за нашата дълга разлъка.

Повяхнало цвете – сърце изсушено,
сълзите пресъхнали – реки във пустиня,
пустиня, в която е страшно студено
и болката ярка пулсира до синьо

Повяхнало цвете, изчезнал живот,
изчезнал живот, а може би два:
единият твоят изчезнал живот,
а другият моят – потънал в нощта.

Нощ тъмна, нощ въглен
непроницаема като затворен гроб,
нощ алена – пламък пъклен
и дявол на дявола роб.

Повяхнало цвете на гроб,
повяхнало цвете от мъка,
защото до гроба е гроб,
за да няма помежду ни разлъка.

[slunce]

тъжно и в същото време толкова красиво
браво миличка [gu6] [gu6] [gu6] [cheers]

[KUKLI4KATA]

Денят угасва тихо и полека
и сгушват се дърветата в тъма.
Вървя едва по опустялата пътека ...
Понякога така тежи да си сама.
Надбягват се в главата мрачни мисли,
но се натрапва изсред тях една,
която ме пронизва като писък -
понякога така тежи да си сама.
Безкрайна е пътеката - тъй пуста,
огряна само от нащърбена луна.
А в мен боли, крещи омразно чувство -
понякога така тежи да си сама.
Потръпвам.
Хлад целува умореното ми тяло.
Сама не искам да си ида у дома.
И Господ Ева със Адам събрал е.
Понякога ...
Не! - винаги тежи да си сама!

 

[SteeleR]

 [cvetee] [reevvv] [cvetee]

Самотно слънце се наддига,
самотен звук крещи да ставаш,
самотна ти без надежда очички отваряш -
Да - в самота е устроен света...

Но дълбоко в сърцето ръка за ръка
ти скачаш с момчето на свойте мечти...
ти се усмихваш, и пееш, и Живееш,
ти не знаеш какво е да си сама...

Затова недей сега да тъгуваш,
а дълбоко във себе си погледни
и хвани, хвани за ръка сърчицето
и трагнете, трагни с него да търсиш момчето на своите мечти...

[Ангелче]

Понякога ми идва да изтръгна всяко чувство
напомнящо ,че съм в този миг съм сама,
Че света е огромен, а аз съм пропуснала
да срещна човека, да бъда с любовта...

[inloveee] [inloveee] [inloveee]

[Bonita]

 [plqs plqs]

[FALLEN]

Браво...Понякога,по-точно винаги тежи да си сам,затова ти пожелавам никога да не си сама! [shame] [heart__] [heart__] [heart__]

[KUKLI4KATA]

:kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:
сега наистина почувствах,че не съм съвсем сама.... [heart__] [heart__]

[KUKLI4KATA]

Аз рисувам момиче, което танцува
върху гладкия лед на най- белия лист.
Завъртя се сребристата рибка. Заплува.
Ветровете тактуваха  своя  туист.

Тя поемаше жадно от въздуха видим
и издишваше звънко в гърба на леда.
В тъмнината засвири оркестър невидим.
Две снежинки се свиха до капка вода.

Три светулки намигат с фенерче зад нея,
пет щуреца, треперещи, свиркат с уста.
Две вълни, заслепени, се блъснаха в кея.
Капка дъжд се подхлъзна и седна в листа.

Светлинки - перуники хитреят в очите й.
Ветровеят се черни, среднощни коси...
Разгоряха се ярките факли - звездите.
Танцът ветрен, пожара, все пак угаси.

Тънкописваше фино със острите кънки
и гравираше нежно, любовно писмо.
По листа ми оставаха трайните гънки
и прочетох... Видях! Ето, точно какво:

"Аз съм тук. И ме ИМА, понеже танцувам.
Аз съм снежна свещица. Сълзя по леда.
Аз танцувам момиче, което рисува,
както ти нарисува танца ми, за света!"

[SteeleR]

: )