KUKLI4KATA

Started by KUKLI4KATA, February 27, 2006, 23:24:03 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Magic`Green`eyes

Quote from: KUKLI4KATA on May 06, 2006, 16:26:00 PM
Животът - дар ли е
или присъда?
Изкупваме ли бивши грехове?
Винаги съм се чудела тези две неща...

{dulgokoska}

[bravisimo] [inloveee] Прекрасно! [inloveee] [bravisimo]

Малко фази с много етапи...
Нижат се сръчно един след друг...
Кораб красив... като лодка ни клати...
Няма стабилност... вихрушка е тук...
Знаеме всички... любовта е различна...
и толкоз еднаква е тя същевременно...
всеотдайна, а също до болка себична...
след края таим пак надежда последна...
Фази тъй прости... а сложни са всъщност...
любовта избледнява... дните менят се...
етапи отделни... са нейната същност...
всички горят, изтръпват, а после топят се...


:flyingkiss:
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


KUKLI4KATA

След дългото отсъствие се връщам
в изстиналата малка стая...
Навън вилнее буря и превръщам
във сетна спирка къщицата стара.
Във тъмното съмненията скрила,
на прага на гримираното време,
слова загубила, очи закрила,
безропотно очаквам да ме вземе
невидимото тайнство на всемира,
в което ролята си репетирам,
забравяйки понякога словата,
забравяйки помалко да умирам.
Когато театрално или не
животът с острието ме прониже,
тогава се усещам, че боли
и зъбите си стискам. Ненавиждам
това, че съм безропотно безсилна
по пътя на поредното лавиране.
Надеждата ми равна е на нула.
Наградата – надежди да събирам.
След тъжния финал на всяка нежност,
юмруци стиснала тъй както зная,
по острието на поредна неизбежност
за себе си започвам да гадая..

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


...::Mag1::...

ее  [slun] слънчице мое, отново едно прекрасно стихче  [heart__]
:arrow: поздравявам те, и те гушкам много  [gu6] и много те цункам  [kisss] [kisss]
и после да не кажеш, че имам по - добра кака  :> :kissoflove: :bemine: [I love you]

KUKLI4KATA

 :kissoflove: :kissoflove: [hugs and kisses] [cheers]

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


reinbow

Прекрасно е!!! Поздравления и от мен :flowers: :flowers: :flowers:

phibi

както винаги   [flowers]
[plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



KUKLI4KATA

ихх мъник любим, мн мило ми стана от сичките гушанки и целувки=]]]]  ще си ги "хербаризирам" и ще си взимам по малко,когато имам нужда от усмивки и топлина: ))))))))))))

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


slunce

браво
изобщо има ли смисъл да го казвам ти си знаеш
[good_] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [evala] [evala] [evala]

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

KUKLI4KATA

В златно-жълто облече дърветата
много бързо вълшебната есен.
Покрай пътя довършват щурчетата
носталгично-провлачена песен.
Есента е начало на края.
Малко тъжен , размекващ сезон.
Боядисва с пастели и тайни
своя шарено-моден балтон.
Ще си тръгна от теб тази есен.
Ще прескоча сезони , земи ...
Ще е чоглаво, криво, нелесно ,
ще тъгуваш за мене и ти...
Ще се търсим в очите на други,
в чужди думи и устни, в коси.
Ще кръстосвам неведоми друми ,
ще живея в неведоми дни...
Ще започна със снежно начало
и от студ ще треперя дори.
Запомни ме във приказно-бяло,
като пролетен сън ме помни.

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


andromeda

Приказно е... :) Браво, мила, много е красиво!
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

KUKLI4KATA

:kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


KUKLI4KATA

#732
Преобърна любовни сезоните
с едничък жест на прелъстител.
Като зрели житни зърна ги изрони.
И в хаоса се превърна в спасител.

Неочакван, магьоснико, идваш
през пролуката,която отвори
като рана в душата.И виждаш
всичко, сякаш бог си някъде горе.

Като дивеч чувствата припкаха
и се криеха в странни пътеки.
Ти причакваше хладно.Аз литвах
и дърпаше спусъка уверено,леко.

В заложени в мене стари капани
от ръцете ти с властна небрежност,
все се мятах, додето престанех
и те приемех за неизбежност.

В часовника пясък изсипа,
вместо сладост в любовни минути.
Страстта ми горяла,е с пепел посипана
от вълшебствата ти прословути.

Птица в клетка, без клетка от злато
се превърна в дланта ти  сърцето.
С тебе всичко е ново и до болка познато.
От болка прогледнах. Благодаря,за което.

Коя ли твоя магия поред е?
Каква ли наслада ще ти остане?
Откажи се да властваш.Мой ред е!
Остави се целия на любовта ми.



Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


FALLEN

Красиво е...както всичко твое...Сладурано,моите поздрави и аз съм подластна на магията на твоето безупречно творчество.... [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [cvetee] :flowers: :kissoflove:
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

KUKLI4KATA

Изстинали чаршафи,
замръзнали  сълзи,
откъснати надежди,
пресъхнали реки.

Студена светлина
и кадри от мечти,
невидима посока,
проядени греди.

Безплътни монументи,
загубени души,
размазани моменти,
оголени стени

Отвяна перспектива
на минали съдби,
животът си отива,
сърцето не тупти...



Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.