KUKLI4KATA

[KUKLI4KATA]

Шшшт...
Нека в този миг не говорим.
Цяла нощ криех шепот в съня.
Цяла купчина мисли прерових
и една по една прередих...

Нека устните само ме пият.
Цяла нощ бях жадна в съня.
Пълна чаша тъга си разтворих
и до дъното после изпих...

Нека дланите само ме галят.
Цяла нощ разсъбличах мечти.
Дузина ката илюзии скроявах
и до последната уморено се свих...

Шшшт...
Нека душите ни само говорят.
Цяла нощ пазех нещо в съня -
глътка обич във устните крия
без думи на теб да я дам...
[heart__] [heart__] [heart__] 

[sweet_angel_]

KUKLI4KATA  БРАВО :) Мн ми харесаха всичките! Много си добра мила :)

[KUKLI4KATA]

мерси,миличка :) :)

[KUKLI4KATA]

На полето ширно и безкрайно
цъфна непокорен див синчец.
Всяка тъмна,страшна нощ потайно
лягаше до него сив мъдрец -

вълшебник - странник,който свяляше
от тъй-далечното небе звезди
и нощем цветето с тях нежно галеше,
и пазеше го ревностно от зли беди.

И всяка нощ синчецът млад сънуваше
незнайни,приказни,мечтани чудеса -
със малка синя лодка плахо плуваше
в красива,ала плашеща река.

И наслаждаваше се цветето-диваче
на чудна тишина и свобода.
И не усети,че мъдрецът нощем плаче,
че утолява жажда със сълзи-роса.

В един не точно слънчев нито мрачен ден
откъснат бе синчецът от земята.
Напусна той полето не опечален,
обърна гръб на тишината.

Отнесоха го нейде в свела стая
и весело му беше,интересно,
забрави бързо полската омая,
приспособи се към затвора лесно.

Но мина време и синчецът залиня,
ни грижи,ни любов помагат вече
щом няма тишина,ни свобода
и погледът не стига надалече.

В стремежът си към онзи свят вълшебен -
на сънища,реки и хоризонт,
синчецът в миг бе вече непотребен,
изхвърлен,изоставен,пак навън.

Когато той се върна на полето
и потопи се в роден аромат,
повдигна си очите към небето,
погълна с поглед синия му цвят.

Успокои се,стана му приятно
да гали свободата със ръка,
но през нощта зарони безвъзвратно
сълза подир сълза подир сълза.

И плака,плака,извор малък бликна
от ужас,болка,страх и самота
и само старият мъдрец проникна
през пелената от горчивата тъга.

Погали кротко свойто синьо чедо,
свали му от небето пак звезда,
но и сиянието на звездата бледо
не озари нощта със светлина.

Синчецът бе обикнал свойта стая,
не му бе нужна вече волнота.
Уви разбра това едва накрая,
уви бе вече късно - пак сълза.

Тогава и мъдрецът стар заплака
в едно със своето дете-душа,
престана да го утешава в мрака,
баща и син се сляха във река.

Днес двамата се носят по земята
тъжни,ала спокойни в свойта чистота
и всяка нощ усмихва се луната
в реката от въздишки и тъга.

[Don_NUTSO]

 [confused]

[slunce]

много е красиво

[slunce]

 [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[ava]

 [inloveee] [sad3] Хубаво, но пак тъжничко за съжаление. [sad3] [inloveee]

[KUKLI4KATA]

 :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: [hugs and kisses] [usmivkaa]

[confused]

ква е тая физиономия бе....на отегчение ми прилича :) [mhmmmm] [namigG]

[KUKLI4KATA]

Толкова съм мъчна за преглъщане.
И съм много трудна за обичане.
Неочаквана съм, но завръщана.
И неподходяща за надничане.

И да се затръшкваш със вратата си,
нямаш как от мен да се опазиш.
Ставам като врана в тъмнината ти.
Грабвам. И очаквам да ме мразиш.

Бясна съм. Побрана в океани съм...
И съм се разпенила от чакане.
На градушките тежа във дланите.
Безгръмоотводна. Ставам плачене.

Вещица съм. Крия се навсякъде.
Кладите ми дават топлината си.
В скритото открит си. Ти си някъде.
И те има. Чувствам сърцината ти.

Плътновлизам в тъмната ти дреха.
Всяка нощ по малко отеснявам.
В най- дълбоко дъно съм утехата.
Със студена ласка те спясявам.

Глупости! Съвсем си се объркалa.
Смърт ли? Не, не съм. Тя е добрата.
Толкова съм трудна. Като ъгъл съм.
Бавно неумиране... Тъгата.

[SteeleR]

толкова си красива за прочитане...
толкова силна за преборване...
просто май трябва да се предаваме...
и пред таланта ти да се покланяме...

Браво, Рени :)  [flowers]

[FALLEN]

Толкова хубаво си го измислила и написала... [cvetee] [inloveee] [cvetee] [inloveee]

Толкова си мила за отричане,
толкова си крехка за пречупване...
За това ще крещя в съгласие,
и ще те пазя от високо... [heart__]

[KUKLI4KATA]

еййййййййй душици златни...мн ме трогнахте с мини обръщенията си [shame] :) :) :)    златни стеееее [heart__]

[KUKLI4KATA]

Добър вечер!
Може ли при теб да поостана?
Само,... докато навън вали.
Студено е и тъмнината
плаши ме, пронизва и боли...

Може ли до тебе да поседна?
Само,... докато навън развидели.
Душата ми е пред вратата,
мокра е и много ми тежи...

Може ли о тебе да се свия?
Ухаеш ми на пролетни цветя.
С устните росата да отпия,
за нея нежност бих могла да разменя...

Може ли в очите ти да гледам?
Устните о твоите да опра?
С дива страст да любя,
както никога преди така...



Може ли да те обичам?
Имам нужда от това.
Нищо, че ще бъда само
шепа грях за през нощта...

Може ли при теб да поостана?
Шепа грях за през нощта.
Аз наистина ще те обичам,
както никога преди така...
   

 

[tonnny_bg]

 :lovesick: :lovesick: :kissoflove: :flowers: :flowers:
Уаууууууууу,страхотно е ,мила.