News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

KUKLI4KATA

Started by KUKLI4KATA, February 27, 2006, 23:24:03 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

viento violento

да чакаш залеза е  според мене тъжно,
а още повече със дрехи върху тебе,
и в столица, и в малкото градче окръжно,
за залеза говорят в миналото време,
а щом ще съм и празнично облечен,
то за какво ми е сзъби в студа щракам,
и да тъгувам, все едно обречен,
я по-добре аз изгрева да чакам ...

..благодаря за красивият залез Кукличке ....

KUKLI4KATA

Quote from: viento violento on April 30, 2006, 21:41:59 PM
..благодаря за красивият залез Кукличке ....
[/b]   удоволствието е мое :) :) :kissoflove: :flowers: [usmivkaa]


Залеза - от океан .., на пръски,
на дъгата всеки аромат,
златен , а в короната си пъстър,
шарен - като летен маскарад.

Cкрит в небесната картина,
на лила и жълто цветове,
приказни kопринени пожари,
с мирис на дъждовни ветрове.

Дай ръце- Нека да го хвана/!/,
нека дланите да изгори,
и по пръстите със цвят на вино,
слънцето отиде да заспи... .

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


{dulgokoska}

:flyingkiss: [bravisimo] :flyingkiss:
Издига се насред площада...
изпълнителят на правдата...
народ събрал се е край клада...
възклицава "Не на пощадата!"...

Силует злокобен се изправя...
вдъхва ужас, всява страх...
тъмен, черен, сякаш от Ада
е пратен да накаже грях...

Потръпват всички, но фанфари...
отбелязват днешното начало...
ето, водят го момичето...
красиво се е умълчало...

"Защо не вика... и не се бори?!"...
Се чуди наблюдателят - тълпа...
момичето с поглед отговори...
и разнесе се споделената мълва...

Децата в миг се разпищяха...
Жените паднаха на колене...
Мъжете молеха, кълняха...
а момичето стъпваше с боси нозе...

И цялата онази предишна злоба...
изчезна само за миг един...
Живот невинен е залогът...
Не заслужаващ да изчезне в дим...

"Обвинена в прилагане на магия!
Тя днес ще посрещне съдбата си!
Подчинявала е всички с усмивка!
Карала ги е да забравят тъгата си!

Магията е престъпна, осъдителна
и днес ще плати за това!"...
Поглежда я викачът презрително...
а то мило отвръща на усмивката зла...

И тълпата се моли, крещи с цяло гърло...
"Пощада!" са нейните нови слова...
Но палачът безчувствен жестоко отвърна...
подпали пиадестала на тази ПРАВДА - ЛЪЖА...

Момичето гледа с усмивка отново...
Сълзичка се стече по нежната кожа...
Тълпата заплака... и чувствата извор...
сълзите угасиха пожара със обич...

Разплакан палачът да се прикрие опита...
но очите му издадоха душата голяма...
не от Пъкъла идва, а от Рая долита...
вече капчица зло в погледа няма...

Освободиха момичето... засмяха се всички...
Правдата ще спечели, ако отвори очи...
"Усмивката е магия, необходима на всички!"
обърнаха се към него "И нас научи!"...

:fireheart: :fireheart: :fireheart:
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


KUKLI4KATA

Цял живот мъжете се страхуваха от мен...
Изгаряше ги моята жар, моята емоция - прекланяха се пред тях...
Цял живот се страхуваха да не погубя свободата им. Да открадна егото, да стана пламъка в очите им.
Огнена съм, а хората се плашат от болката...
Цял живот мъжете се страхуваха да се влюбят в мен. Усещаха, че ще ги променя - ще издухам мислите им в миг и ще променя формата на сърцата им. Ще ги направя чупливи.
А аз се забавлявах като фиеста от вятър. И знаех - по силна съм от тях, мога да ги направя нереални ако искам, можех да се влюбя във всеки от тях. Нищо не успя да ме уплаши - ни чувства, ни раздели, несбъдвания, предопредели - не знаеш ли, казват, че съм магьосница. Но и моето сърце се сепна.
Кой си ти, който раздаваш мечти с ръце жадни за прегръдки, и думи с дръзки очи?
Необвързаният, непоробеният.
Не знаеш що е да обичаш. Скитник. И не се спираш пред нищо - защо се втурваш така? Защо искаш да те обичам - аз не съм земна, омагьосана съм? Защо си толкоз смел? Защо не избяга? Не знаеш ли - любовта ми ще те поболее. Не знаеш колко мога да обичам.
Върви си - така е по-добре и за мен, и за теб.
Ако не искаме да обърнем въртележката на света. Да се разделим тук и сега докато сме още само "аз" и "ти". Преди да чуем космическия сблъсък на две съдби /а след съдбата не можем да се разделим, дори и да искаме/.
Не се заблуждавай, не искам да те променя /с обич/, аз те обичам такъв. А и ти няма да ме обичаш загубила огненото - като земна жена.
Нека не ставаме хора.
Нека не се обичаме като тях.
Нека не бъдем заедно като хора.
Знаеш - тази обич /тяхната/ се топи.
Пресичат ни земни чувства, но сме белязани с магически чар.
Нека се разделим тук - не могат да се сблъскат две звезди летящи за различни галактики.
Аз, магьосницата /примряла от страх/ и ти, безстрашният - запленен до гроб.

 


Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


...::Mag1::...

фантастично е  :) има прекрасен замисъл  [inloveee] [namigG]

KUKLI4KATA

Quote from: meteor on April 29, 2006, 20:24:20 PM
За стихчето смятам, че е доста слабо литературно издържано с неясна идея.
Но просто не може да се сравнява с глуповатите постове след него.
Пълен идиотизъм.
за критиката,благодаря,защото обичам да ме критикуват :) :)
а за т.нар. от теб "идиотизъм"  :arrow: наречен както искаш и неразбран,да, харесвам си го тоя идиотизъм [namigG]: )))))

Дългокоске, :flowers:

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


KUKLI4KATA

Нощта пада и тежка завеса
венчае начало на грешен сюжет.
Аз съм главна актриса в тази пиеса,
започвам да пея своя куплет.

Започвам от улица малка и тъмна
с няколко къщи без ток и вода,
със стълбища грозни, разбити и стръмни,
пропити от лудост, безумна печал.

Започвам със мръсна, неугледна стая,
с едно огледало на жълти петна,
със старата спалня и счупена ваза,
и сива, олюпена ледна стена.

Започвам със мъж, гледащ винаги строго,
с цигара, която вечно дими,
с усмивка пропита от скоч и отрова,
и глас, който шепне все за пари.

Започвам със стъпки, с безсилна тревога,
с един силует, идващ право към мен,
с дрехи разпръснати нейде по пода,
и думи, изречени с дъх на абсент.

Започвам със утро, очаквано, светло,
със слънце – спокоен антракт,
със сънища чудни, далечни и ведри,
с желания чисти и свят непознат.

Започвам със грим и изтъркана рокля,
със мирис на идваща нощ.
Започвам да готвя поредната роля,
готова да давам, да давам любов...



Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


FALLEN

Ти си прекрасна актриса и поетеса Рени....Поздравления... [heart__] [heart__] [heart__]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

Ангелче

 :flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss:
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

slunce

всичко е наистина прекрасно  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka] [a taka] [a taka] :kissoflove: :flowers: :flowers:

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

KUKLI4KATA

 :kissoflove: [usmivkaa] [gu6] благодаря и на теб,Слънце

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


KUKLI4KATA

[gentle-fen2] [gentle-fen2] :kissoflove:

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


KUKLI4KATA


[hearts4] [hearts4] [hearts4]В тази вечер недискретна
многоокото небе
с милион светулки светна...
Върху черно кадифе
някой разпиля звездите
и поръси със брокат
лунен път пред нас... Опитай
винения аромат
на изтръпналите устни.
Разпръсквачът на звезди
със ръцете си изкусни
свят за двама сътвори.
Доверчиво ни съпътства
Сребърният еднорог,
с виртуозните си пръсти
вая глина сръчен Бог...
Да, върти се полудяло
дървеното колело,
може би от глина бяла
Той твори сега ребро...
През очите на Небето
гледа Старият Грънчар,
с милион светулки свети
чудна нощ... Щастлив кръчмар
вино в чашите разлива
и пияната Луна
като остра брадва впива
рог в лицето на нощта...
В тази вечер недискретна
свят за двама сътвори
благосклонен Бог...Небето
мига с милион очи.



Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


slunce

  [bravisimo] 
както винаги прекрасно  [a taka] [a taka] [a taka] [a taka]

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

Zatoichi

Наистина великолепна творба.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.