KUKLI4KATA

Started by KUKLI4KATA, February 27, 2006, 23:24:03 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Ellectra

Quote from: `Amy_Lee` on June 14, 2006, 15:09:27 PM
Рениии .. Браво.. Как ти обичам всичките стихчета самооо... мале .. страхотно!
И аз като Пепитуу
Но понякога ще се връщам в реалното,
ще те търся незрима в нощта,
ще се спъвам и ще падам понякога...
и ще плача... но пак ще вървя...!

Zatoichi

 [plqsssss] [evala] [plqsssss]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

slunce

еххх спомени,спомени
толкова е хубаво
кара ме да си спомня разни неща  :)
БРАВО
Кукличке
:flyingkiss:

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

KUKLI4KATA

радвам се ,че са ви харесалис помените....
целувки [heart__]

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


KUKLI4KATA

На всички, които не се боят от сълзите


Ти си плакал, нали? Не отричай!
И недей да изреждаш лъжи.
Аз съм твоето скъпо момиче.
Ти нима си забравил, кажи...

Ти пред мене недей се преструва –
аз познавам добре твоя свят.
Този свят много нощи жадувах
и обагрях насън в слънчев цвят.

Не заключвай сълзите в сърцето –
остави ги да бликнат навън.
Всичко дадено, всичко отнето
изплачи. Напусни своя сън!

И живей само тук – в малко тъжен,
но реален и истински свят.
Илюзорното щастие лъже!
Илюзорни искри не горят.

Давай смело! Плачи! Не възспирай
угнетения блян. Да крещи!
В своя бунт той навярно намира
своя огън – скръбта да руши.

Ти ще плачеш, нали? Не отричай!
Ще изплача със теб този миг.
Ти забрави ли? Аз те обичам...
Любовта няма страх от сълзи.


 


Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


DeTe_Ha_Xaoca

Любовта няма страх от сълзи,
Любовта няма страх от смъртта дори.
Любовта е сляпа и глуха
от любовта, вече знаеш колко боли.
Любовта няма страх от сълзи,
за това поплачи, поплачи,
редувай усмвики и сълзи,
но не се страхувай.Плачи!
Плачи защото знам, че сълзите
от любов предизвикани
истински са,
защото любовта няма страх от сълзи.
Защото любовта няма страх и от смъртта дори.
Любовта е сляпа и глуха,
вече разбра от любовта колко боли.
ПОПЛАЧИ!
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

Kinkata

Поплачи ти на моето рамо,
както правех аз често преди,
поплачи щом сме двамата само.
малко плач не ще навреди.


SteeleR

 [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [sad3]

bubeto

Поплачи-олеква от сълзите,нали?
Аз с тебе ще плача,
и любовта тогава по-силна ще е от преди
ще я напоим със сълзите на две
потънали в света на любовта сърца
и после на пред ше продължим,
но по-силни от преди!
Поплачи-не е трудно,нали?
Поплачи-олеква от сълзите,нали?
Величието идва не когато ти върви, а когато си подложен на изпитания, удари и разочарования, на тъга и болка; защото само ако си бил в най-дълбоката бездна - можеш да видиш истинската красота, когато изкачиш върха!

KUKLI4KATA

Пазя спомен за нашата странна привързаност
(тъй кратка и вече далече оттук,
далече назад), за мига, в който дръзнахме
да се откриваме един друг.

Чувство тъй непонятно сърцата ни свързваше –
и до днес аз не го разгадах.
Само знам – то владее ме още и търси те.
Как тъй стана, че в теб се видях?

И душите ни, странно, опасно тъждествени,
се взаимно спасиха. Как стана така?
И защо всичко свърши с печални последствия?
Откъде тази наша съдба?

Аз душата си в тебе открих и загубих.
Разраних си сърцето до смърт.
Накърних своя свят, всичко в него погубих.
И до днес ме осъжда умът,

че не вслушах се в него, че друго последвах –
чувство властно повлече ме в миг.
То уби моя ум. Всичко стана потребност
от обичане, нежност и стих.

Тази лудост накрая с разруха приключи.
И завърши магията с крах.
Ала не съжалявам – чрез нея научих,
че живея. (Как само живях..!)

Аз чрез нея повярвах в душите-близнаци.
Срещнах свойта близначна душа.
На съдбата разбрах причудливите знаци.
И успях да обикна света.
14.06.2006

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.



SavageGarden

 [cvetee] [inloveee] :lovetogether: :flowers: :lovesick: :bemine: :flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss: красиво е...
Играта е само игра,тя никога не може да бъде спечелена.Но никога не подценявай този,който прави крачка назад защото може и да се засилва!

repi-s-lychec

Кукличке, ти си моят поетичен идеал!  [evala]
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

slunce

за това стихче просто нямам думи
няма второ като него
няма си ''близнак''
Целувки
:kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

KUKLI4KATA

[wish all my love] :fireheart:
Не се стрaхувай, поплачи си.
Човешко е да се греши.
Не се страхувай от сълзите.
Човешко е да те боли.
Не се страхувай, и небето плаче.
Божествено е да признаеш, че грешиш.
Не се страхувай, и небето крачи
сред свои си мъки и мечти.
Не се страхувай, погледът вдигни.
Да бъдеш себе си най-много значи.
Не се страхувай, поплачи.
Понякога и ангелите плачат.

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.