KUKLI4KATA

[tonnny_bg]

 :flowers: :kissoflove:

[KUKLI4KATA]

 :kissoflove: :flyingkiss:

[{dulgokoska}]

 [bravisimo] [inloveee] [bravisimo]
До мен вървя, а сякаш беше друг...
Далечен, груб и отегчен...
Ръката ми, студена като труп...
Трепереше... но не посягаше към теб...

И тъй изминахме пътища дълги...
Мълчахме, крещяхме и плакахме...
Потъпка ти хиляди вълни...
А аз в гърдите им давех се...

И след всяка твоя крачка по-нататък...
Силата от мене се изчеждаше...
Сърцето извърши преврата...
И умря... Докато влюбено гледаше...

Толкова далече с тебе стигнах...
Толкова реки от грях изпих...
Толкова, че днес те чувствам близко...
И сърцето с нова болка съживих...

[NiksY]

 [heart__]

[NiksY]

Пишеш невероятно нежно, звездичке. Нищо не ме докосва така както го правят стихотворенията ти  [heart__]

[NiksY]

Детски сълзи



Детето седеше само и плачеше,
притиснало ръце към лицето си,
сълзите се стичаха от очите му,
тъй чисти, непокварени и нежни...

И то плачеше тихо и шепнеше,
шепнеше ужасяващите открития,
разбрало, че светът не това е,
каквото бе свикнало да бъде.

Мъничкото му сърце не проумяваше,
защо всичко тъй сложно трябва да бъде,
детската му необятност беше открадната,
а радостните тонове – помръкнали.

Битието досега за него беше игра,
но едва сега то долови нейната жестокост
и че който в играта загуби,
губи мечтите си... а те ни правят живи..

Щедър е създателят за изпитания
и ежедневно под тях гаснем,
но знаеше детето, че трябва да се борим,
ала има ли надежда?

С уморени сълзи гледаше детето синевата,
а там блещукаха някокло звезди.
С мълчалива почуда продължаваше да ги наблюдава,
малки светлинки сред безпределния мрак...

Плачът постепенно затихна
и остана само споменът...
Детето беше пораснало и не трябваше вече да плаче,
но опашката на изпитанията бе дълга,
а то бе само в началото...

Бори се, детенце! Не се предавай!



Велико е! Искам разрешение да го пусна в един форум :)

[KUKLI4KATA]

Много ти благодаря за това стихотворение Рядко е човек да прочете собствените си мисли и чувства написани от друг
[cvetee]

:kissoflove: [wish all my love] когато знаеш,че някой споделя мислите ти в този момент, е някак си мн успокояващо и щастливо:) и аз благодаря,мила:) ,

Пишеш невероятно нежно, звездичке. Нищо не ме докосва така както го правят стихотворенията ти  [heart__]

мн ме ласкаеш,Слънчо [shame] :) :) :) :) :) :)    при теб нежността  ев пъти повече :))) [heart__]

[KUKLI4KATA]

Угасват, топят се искрите на лятото,
клепачите тегнат, в душата горчи.
Какво да се прави? Така е понякога.
Понякога трудно се плаче дори...

Морето изпраща последните залези
на летните тръпни и ласкави дни –
макар и значими, в сърцето запазени,
не ще се повторят те вече, уви.

До другото лято лъчите на времето,
което остави у мен миг красив,
миг слънчев и нежен, миг приказно-шеметен,
ще бъдат тих спомен за прилив щастлив.

Да, знам, след година ще блесне пак лятото –
с възкръснали багри, с нов огън и зов...
Но в мен една тръпка, по-скъпа от златото,
напразно ще търси предишна любов.

И чезне сърцето, изпращайки залеза...
Но как да заплача? Мигът е красив!
Мигът е е все още магичен и празничен,
мигът е вълшебен. Защо да боли?

Навярно защото душата на лятото
все още ме пари, топи и гори...
Какво да се прави? Така е понякога.
Понякога трудно се плаче дори.
30.08.2005г.:(

[slunce]

Да последните летни искри си отиват,и имаш чувството че всичко свършва,че си отива топлотата и светлината,любовта.Отива си вечността.
Миличка прекрасно е
навява ми спомени за много стари и вече отминали залези........ [inlovee]

[EvIcHkA]

Нели...  [gu6]

[AZ]

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=141&WorkID=3662&Level=1  [evil] [evil] [evil] [evil]

[AZ]

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=141&WorkID=3666&Level=1  [evil] [evil] [evil]

[AZ]

http://www.geocities.com/samotnata_d/Ina.html#29  [evil] [evil] [evil] [evil] Ти малоумна ли си??? Или какво???

[`Amy_Lee`]

още едно...  [confused] [shame]

[...::Mag1::...]

Тая Ина Герджикова ..... Има я почти във всяко крадено нещо на Рени ....  [confused]