News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

KUKLI4KATA

Started by KUKLI4KATA, February 27, 2006, 23:24:03 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Angel4eto_sl

Мога да кажа само едно имате голям талант мога цял ден да ви чета стихчетата...
Браво!!!
Обичам те с цялото си СъРце...

Angel4eto_sl

Де да ножех и аз така...
Обичам те с цялото си СъРце...

{dulgokoska}

 
:flyingkiss: [wish all my love] :flyingkiss:

Звън разтърсва тишината...
Излитат птички наведнъж...
Събужда се за миг площадът...
Освежава го прохладен дъжд...

Сякаш сребро се посипва...
Земята лъщи и се смее...
Гълъбче малко притихва...
Отскачат монети и пеят...

И става площадът река...
Потича надолу... Полека...
Пада едничка звезда...
Осветява сребриста пътека...

И буди наред хора, заспали...
С песничка, нежно за всеки изпята...
Засияват безбройни красиви кристали...
Отблъскват далече нататък мъглата...

Полунощ е... Даже мина вече...
Но улиците пълнят се с хора...
Изумени, необлечени...
Помежду си те говорят...

Двама от тълпата се отделят...
Непознати до преди минута...
Стъпват в реката и потеглят...
Прегърнати... На среброто в скута...

Тя отвежда ги далече...
Дето, приютява ги нощта...
И задъхани в любов... Те нежно...
Изплащат цената на страстта...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


viento violento

"тя отвежда ги далече,
дето приютява ги нощта",
две тела, са неразделни вече,
според мен безценна е страстта :)

KUKLI4KATA

(на човека,който винаги е до мен...)

Благодаря ти, че дойде отново, мамо!
Повикана от моите сълзи,
с невидима ръка ме галиш нямо,
приседнала до мене, ми шептиш.


Усмихваш се... Без дума да отрониш,
усещам нежно как трептиш.
Тъгата ми със обич пак прогонваш.
Притихвам, за да чуя как мълчиш...


Разбира се, че знам - в мига, когато
за другите от този свят се скри,
Отвори ми Вселена, във която
от истините раждат се звезди.


Благодаря ти, че остана с мене, мамо...

8.06.2006

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


phibi

Много силно го почувствах... Поклон и поздрав и от мен.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



repi-s-lychec

 [evala] [plqsssss] [evala]
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

SteeleR


kalista

Толкова е красиво Рени!!! [inlovee] Браво мила.. Така ми се иска и аз да можех да кажа същото и за моята майка...  [confused]
ЦелуФкам Те   :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

angel4e_f

невероятно е [inlovee]!!!имам чувството ,че майките ни си приличат [lol]

caliente negror

 :) Безценна е, когато споделена
от две души, тела и две сърца
цъфти - прекрасна роза кърваво червена
и с теб я пазим и отглеждаме. Съдба.
me gustas tu...

KUKLI4KATA

 [gentle-fen] [gentle-fen] [gentle-fen] :kissoflove:


Говори ми! Няма да те слушам.
Душата ми ще те попие целия.
И по-добре е да се сгушим
един във друг като в доверие.

Един на друг.Един във друг проникнали
недопустимо и опасно много.
Преди да си повярваме,сме се обикнали
със силата на зла тревога.

Не говори.Прекрасно е да не говорим.
Да се преливаме като в желание,
Като насън,унесени, ще сторим
ведно : любов,доверие...мълчание.

Не говори!Не,няма да те слушам.
Душата ми ще те попие целия.
Без теб светът ще е бездушен.
Без мен за теб ще е безцелие.


Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


{dulgokoska}

[bravisimo] :flyingkiss: [bravisimo]

Отново позната история...
Както всеки път от преди...
Няма нужда да казваш пръв "Сбогом!"...
Знам, че така дъждът ще кърви...

Моля те, просто си тръгвай...
Нали да останеш при мене не можеш...
Върви и по път мен загърбвай...
Щом да останеш, твърде е сложно...

Дадох ти всичко най-ценно...
Себе си - дух и сърце...
Но за тебе бе твърде бедно...
Празни бяха с тях твоите ръце...

Поиска друго - плътта ми...
Поиска чувство различно...
Да те лъжа... Да крия... Едва ли!...
Познаваш ме... Леко себична...

Години до мен ти вървеше...
И уморени двама посядахме...
Тичахме... Пяхме... Болеше...
Но днес отива си всичко...  Прощаваме...

Няма път по-нататък...
Защото ти го отхвърли...
Аз до последно строях го...
Вложих нас... Но не и плътта ми...

Как да накарам сърцето...
Да бъде искрено в лъжа...
Как да накарам ръцете...
Да прегръщат без капка тъга...

Щом не получи желаното...
Тръгваш, смъртно ранен...
Имаш сили да забравиш печалното...
Но нямаш сили да победиш победен...

Време е... Тръгвай си вече...
Изтече дъждът от кърви...
Изчака с надежда момента...
И след него оставаме мъртви...

Да забравиш ще можеш, аз зная...
Това, че си тръгна тъй слаб...
Но несподеленото чувство... едва ли...
Приятелско... не бе то в твоя свят...

[reevvv]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SavageGarden

как ми се ще и аз да съм изпитала такава обич...
браво,мила!!!
Играта е само игра,тя никога не може да бъде спечелена.Но никога не подценявай този,който прави крачка назад защото може и да се засилва!

{dulgokoska}

Поздравления, миличка... Целувам те от сърце...
И поднасям цветя на всички майки...
:flowers:
А за моята мама... букет от детска обич!!!

Целуват ме тръпки по цялото тяло...
Прокапват очите, пропукани от солена вода...
Забравям коя съм... Загубвам се нямо...
И се свивам в черупка, крещяща, сама...

Треперят ръцете, невменяемо, страшно...
Погледът сякаш обладан е от лудост...
И всичко огромно е и задушително тясно...
И думите нежни кънтят ми от грубост...

Тогава ти идваш, сред мрака просветва...
Тунелът безкраен, нацепва се мигом...
Гласът ти майчин... Ме ражда, залепва...
Парчетата счупени... Благодаря, че те има!!!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."