KUKLI4KATA

[KUKLI4KATA]

Нима не знаеш мамо, че само теб обичам?
Че в теб единствено и само душа,
сърце, надежда вричам?
Пред тебе само мога да заплача,
защото ти ще ме прегърнеш.
А зная колко много значи
да има към кого да се обърнеш.
Обичам те, когато ми говориш,
че трябва винаги да продължавам.
Обичам те, защото ти се бориш
сама с всичко - и те уважавам.
И пак заради тебе мамо аз мога да заплача.
Но после знам, на твойто рамо
ще се отпусна в здрача.
И ще ти кажа, че си права
защото истината ти я имаш. 
А аз и себе си не мога да оправя, 
а ти все даваш, без да вземаш.
Какво ли мога да ти дам,
за да ти върна пропилените мечти?
Аз нямам нищо - само знам,
че искам най - щастлива да си ти.
Не казвай, че на думи съм велика
защото от това боли.
И те обичам много и това ми стига -
такава ме обичай ти! 

[heart__]

[{dulgokoska}]

 

[spining heart] [wish all my love] [spining heart]

Когато сбъркам теб боли те...
Но заслепена от страха за мен...
Забравяш всичко и изричаш...
Думи пагубни с пулс ускорен...
Плачеш, аз със теб заплаквам...
И така говорим си без думи...
Устата ни едно изказват...
Но ние чувстваме връвта помежду ни...
И сипеме обиди страшни...
И плачеме със глас взаимно...
Преглъщаме беди злощастни...
И уморени, лъжем се наивно...
С цел да се докажем прави...
Раняваме се една друга...
Кинжалите отровни вадим...
И прибираме ги за по-късно...
След това ни крах застига...
И болката пречупва ни...
Събираме кръвта обилна...
От очите и гърдите си...
Прегръщаме се и прощаваме...
Кълнем се колко се обичаме...
Света омразен изоставяме...
И сълзи по-други стичат се...

След тези битки, мила мамо...
Аз оставам и без капка сила...
Но знам, че не боли мен само...
Прости за всичко, моля те, любима!!!

[spining heart] [i love you2] [spining heart]

[DeTe_Ha_Xaoca]

Една думичка - обич
на теб бих подарила.
Една сълза от очите,
твои бих аз изтрила.
Живота, е суров,
аз знам, защото
ти научи ме да бъда силна.
Научи ме самичка да решавам,
научи ме мнението си да отстоявам.
И днес и утре и всякога докато
съм жива, търся твоята утеха,
защото Мамо, ти си едничка,
защото няма друга като тебе на света!

[KUKLI4KATA]

Не се изгубвай!
Разделиш ли плът
от мене, ти от себе си изчезваш.
На себе си изменяш ти до смърт
и всичко би било така нечестно.
Не си отивай!
Да възкръснем пак
един за друг, ще бъде невъзможно.
Смъртта кръжи над всеки дом и праг -
как често тази мисъл ме спохожда.
Не се изгубвай!
Знай, че в любовта
за двама има място - трети няма!
Ще бъдем чисти. В края на света
да кажем, че живяхме без измама.
Не си отивай!
Няма да сгрешим.
Сега сме неподсъдни и свободни.
Способни сме на всички да простим
когато сме обичали до болка.
Не се изгубвай!
Ще изчезнеш в миг,
но ще се срещнем - малка е земята;
и няма двойник с твоя, с моя лик -
живее той единствено в душата.
Не си отивай!
Дай ми свойте длани
и искам със любов да ме погледнеш.
Най-страшното е, че съм обладана
и от любов, и от страх -
да не изчезнеш.

10.06.2006

[KUKLI4KATA]

Агония... И празнота... Пръстите ми те изпращат...
Тръгваш си със залез слънце. Не такъв, какъвто те обичах, не такъв, какъвто те познавах – като непознат. И отнасяш със себе си всичко свое от мен.
Чувствам се празна – не зная накъде да вървя, не искам да зная защо – не ми се живее. И идва дълга нощ... В която всеки миг е ден, и всеки час е седмица. В която ще търся загубеното си аз... Загубих смисъла и теб – нали това съм аз... За какво са ми ръце, като не мога да те прегръщам? Защо са ми устни, щом не мога да те целувам и казвам колко те обичам? Защо са ми очи – за да те виждам с друга Мен. Защо са ми думи – щом не са към теб? И сърце – щом те нямам с него? Вземи и криле те ми – нали мечтаеш да летиш... Какво да ти кажа сега – като за последно.
Да ме забравиш? (макар да се опитвам да те накарам да ме обичаш).
Да не поглеждаш назад? (моля те върни се!)
Да си щастлив? (с другата, на която ще дадеш всичко мое).
Да си щастлив! Аз не мога повече – раздялата секна сърцето ми, уморих се да те обичам. Бъди щастлив! И с друга. И с другата...Която и да е.. И когато имаш дупки в щастието си, закърпи го с моето – защо ми е щом не мога да споделя с теб?!... Агония...Умирам...Не вярвам. Не искам...Раздяла...Раздяла...Шепнат листата в парка магии, за усмивките ми с душа и очите ми без сълзи.. Да плача! Исках да мога да плача...Нямам сили и нямам от къде да ги взема. Ти си навсякъде. Всеки допир е твоя. Всеки глас е твоя. Всеки телефонен звън. Не зная накъде да продължа или май не искам. Давя се бавно в сълзи. Не ме оставяй да те забравя. Не мога да те запълня в душата си. Не ме предизвиквай да те мразя – не мога нищо друго освен да те обичам. Остави времето на мира! И си тръгвай – ама истински – без сбогом, без спомени, с малко чувство, завинаги.. А аз ще будувам през дългата нощ. Мрака ще ме пречиства. За да се събудя нова някой ден... А ти заспивай – някъде дълбоко в миналото, където все още сме щастливи. Ще се видим на изгрев слънце... За последно... преди да заминеш...

10.06.2006

 

[angel4e_f]

много е хубаво,Рени!!! [inlovee]

[{dulgokoska}]

:bemine: [i love you2] :bemine:

Нежно, красиво безмълвие...
Поток от мълчание, под водопад от беззвучност...
Водовъртеж в света ни покълнал е...
И минало, бъдеще, всичко засмуква...
А ние - хванати за сламка...
Любимите очи насреща...
Държим се в нежна, силна схватка...
И потъваме помъничко небрежно...
Оплетени едно в друго телата ни...
Плуват, а сламката изгаря...
Влага обвива съдбата ни...
Връщаме се към земната направа...
Всичко отнасят водите...
Замъкват го долу и скупчват го...
Приготвихме вече провизиите...
Дните с целувки откупихме...
Нощите за прегръдки разменяхме...
Дъхът си прикрихме пред хората...
На търг любовта си печелехме...
И сега я пазим с живота си...
Оставаме двама удавници...
Сред водовъртеж от безмълвната обич...
Пускаме сламката, давим се...
Нежно погубваме се... Да престанем не можем!...

[SteeleR]

  Толкова малко, а всъщност е всичко, всичко, което сега имам аз. .. Толкова малко време с тебе деляхме, а сякаш бе цялото време на света...
  И онзи миг... мигът на раздялата ... ах, как ми се иска да не беше дошъл.. как ми се иска сега да сме пак двамата.. пък било дори и на сън...
  Ти ме научи как да живея... дари ми капка надежда в сивия ден... Ти ме научи, че бих могъл да се рея... макар без криле... но със много мечти ... Ти ме научи как да обичам, как със сърце да прегръщам, как с душа да завивам теб, моето малко дете... Толкова чисто, толко искрено... светещо по-ярко и от милиони звезди... такава невинност - не знам как поиска, дори да докосне, моето грешно сърце, но чувствам, че макар и полумъртво би сторило го отново... дори да умре...
  Все още не мога да се науча.. да превъзмогна.. да преоткрия тъй що любов се зове... все още, се чудя, защо тоз урок ми остави ... да извърви само самотното ми сърце...
  Все още се чудя дали сам се предадох пред страха.. и вместо до последен дъх да се боря.. се оттеглих в самота...
  Все още се чудя дали това, което в мене гори .. е пламъче малко от рая... или от адските врати...
  Все още вечер заспивам.. молейки се ... не вече да си добре... а просто да бъдещ щастлива, защото знам, би поискала помощя, ако нещо разтревожи твоето сърчице...
  Все още .. все още не зная ... не зная дори дали съм способен да прекрача прага, да пречупя решетките на затвора, на тез чувства крещящи, все още, във мен...

[Unforgotten`feeling`f]

Недей да бягаш от моята ръка,
протегната е силно,за да я хванеш,
в униние се скита моята душа,
моли се, да се покаеш...
Не се отказвай да ме имаш!
Раздялата е само миг в безкрая,
загледан във мечтите чисти и вечни,
ще доплуваме заедно до рая,
защото сълзите не са само капчици нежни...
Сълзите ми шепнат твоите думи,
които тихо се гонеха в зората,
и силно тупти твоето сърце,безшумно,
отрича,че ще те загуби със зората...
Не ме оставяй!Подла е нощта
двама ни ще иска да раздели,
ще ни вземе срещу тъмното мощта,
за да успее да ни победи.
Не и разрешавай!Моля те,победи я...
С огнения си меч от обич я рани,
да си тръгне от нас завинаги-убеди я,
и при мен завинаги остани....

[akadya]

                               Нежност

Нежен ангел прелетя над мен
и погледна в очите ми тъжни.
На моето рамо приседна смутен,
и се жг;еда ж очите ми тъжни.
Нежен ангел ми шепнеше с глас
думи топли,пълни с надежда.
Без да мисля потънах в захлас,
а той в моите очи все се вглежда.
Нежен ангел сякаш бе съм ме обгърна с своята нежност,
нереално бе всичко навън и изпълнено от обич.
Нежен ангел защо не си ти?-
Да долетиш на моето рамо,
да сражнявам с тебе звездите,
единствен за мен да си само.
Нежен ангел отлита от мен,
тои не се вглежда ж погледа жече.
Дали ще бъде тък идния ден
или ще отиде неиде там далече?
Нежен ангел-бъди като него,
не оставяй дъхом да падам,
но и не тръгвай си ти като него,
защото без теб ще остана да страдам!!! [inlovee] [inlovee] [inlovee] [heart__]

[KUKLI4KATA]

:kissoflove: [wish all my love] [hearts4]Моя тиха,моя нежна,
моя невъзможна любов.
Днес си тиха,като нежна песен.
Утре като тъмна нощ.
Теб те има и те няма.
Моя толкова истинска любов.
Скривам те в душата,като в яма,
ала чувам твоя зов.
Сън-реалност ли е този свят
измислен от моите желания
или всичко е безкраен кръговрат
рожба на моите мечтания.
Измислена песен,игра на думи
сама измислих те любов.
Ти нямаш лик-ти си без име.
Не си отивай,моля те -любов.

[EvIcHkA]

 [reevvv] [hugs and kisses]

[{dulgokoska}]

Скрих те дълбоко в очите целувани...
И спрях да гледам сутрин небето...
Избягвах погледи, вперени, лумнали...
Бях сляпа, за да запазя тебе... ето!...
И блъсках се в болка, препъвах се в присмех...
Падах на паваж от кинжали...
И нанизвах се често на обиди убийствени...
Но очите ми бяха скрижали...
Изящно изписани, отляти от обич...
За онези еднички души...
Които да споделят умееха... можеха...
Да четат със затворени широко очи...
Само те те откриха, но премълчаха си всичко...
Защото езиците им в ярост откъснах...
И така продължавах да те пазя сред нищото...
И така без сълзите свои се късах...
Но да изплача не можех и капчица малка...
Защото в очите си скрих те...
А днес ти напираш да продължиш сам нататък...
Не си отивай!... Сълзите изпих ги!...

[Cat]

:kissoflove: [wish all my love] [hearts4]Моя тиха,моя нежна,
моя невъзможна любов.
Днес си тиха,като нежна песен.
Утре като тъмна нощ.
Теб те има и те няма.
Моя толкова истинска любов.
Скривам те в душата,като в яма,
ала чувам твоя зов.
Сън-реалност ли е този свят
измислен от моите желания
или всичко е безкраен кръговрат
рожба на моите мечтания.
Измислена песен,игра на думи
сама измислих те любов.
Ти нямаш лик-ти си без име.
Не си отивай,моля те -любов.

Прекрасно е!!! :flowers:

[FALLEN]

Браво на всички.Момичета,страхотни сте!
А специални поздрави за Ренито....Мъниче,поклон пред таланта ти...
:iloveyouinblue: :iloveyouinblue: :iloveyouinblue: [gentle-fen] [gentle-fen2] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [bgzname]