ИГРА: Познай автора

[phibi]

Не предполагай, защото бъркаш :)

И понеже си ми симпатичен днес ( :p), ще ти дам жокер - вече е бил споменаван в тази игра [namigggg]

[Афродита]

определено не прилича на нито една от Дългокоските ...

мисля, че ще сбъркам, но все пак ...

DEVIL_IN_HEAVEN   :question:

[phibi]

Съжалявам, Гинче...  [oops] Отговорът беше burning_acid.

Не предполагах, че ще бъде толкова трудно, затова ще опитам с друг, също толкова любим автор:

Разказвай ми... каквото пожелаеш.
И после си върви. Преди да съмне.
Разбрах, че радостта е много тиха...
и всичко казано, не може да се върне.

А пък признатото най-трудно се преглъща.
Ще се задавя, знам. И ще ми стане тежко.
Душата ми отдавна си отиде...
Останалото в мен е нечовешко.

[Kristo]

СкитницаВморетО или... имаше една форумка, на която и помня само малкото име, но не и ника... мнол съм зле  [confused]


Т'ва все едно не съм го видяла...

[Kristo]

Леле, какъв лапсус - исках да кажа "СкитницаВморето" :p

[phibi]

"СкитницаВморето"

[a taka]

[Kristo]

След всеки разговор, след всяка среща
недомлъвките във въздуха висят...
И неизречени слова горещи
във душата като камък ми тежат...

Да избера да бъда грешна...
Не... не ми прилича...
И може би изглеждам смешна
в твоите очи...

[blood killer]

хмммммммммммм [mhmm] не се сештам а ми е познато

[The Branded]

izibell?!

[Kristo]

izibell?!

Да, позна...

[blood killer]

еми цитат  [lol] :p :)

[vanilla_g]

Да съживим тази тема с едно от лщбимите ми стихотворения и един невероятен автор:

Под лепкавия пласт от грим,
Две линии оставиха сълзите
Днес във Виена, утре в Рим,
във път минаваха му дните.
За себе си Той пазеше неволята,
Усмихваше се даже на Тъгата
И смях раздаваше на хората,
които от живота му крадяха....
Последно представление за тази нощ,
Тълпата ръкопляска 6урно
пред блесналия в тъмнината нож....
...Ах , страшно действие, безумно.....и тишина...
Под лепкавия пласт от грим
Две очи следят звездите
Клоунът е незабравим
Смее се и през сълзите.....
Смее се на своя филм,
в който тъжно минаха му дните.....

[{dulgokoska}]

Ванилийке, кажи кой е, пък аз задавам ново (:

И последното, което ще ти кажа,
е че понеже позволих да ми се случиш,
аз се мразя. Аз се мразя. Аз се мразя.
Тебе – не. Защото някога получих

нещо приказно, което никой никога
не може да ми вземе. То е дар...
То е споменът за нещо много истинско,
което още неразпалено – изтля...

Сега съм искрена. Дано го оценявате.
Кажи й вече да не се страхува...
Аз съм пас. Предаваш ме – предавам те.
Достойно ме боли. Не се срамувам.

?