ИГРА: Познай автора

[hide`and`seek]

Аз не зная дали ще ви е интересно, но хайде да играем така /да видим доколко поетите тук имат собствен стил и дали се познаваме  [inlovee] / : Пускам, пирмерно аз, част/нека не са целите.../ от нечие  стихотворение,а следващият трябва да отгатне автора. НО в случая аз нямам право  да пускам свое стихче, за да е по-интересно, а също и автора нека не се издава сам... И така... започвам, ако ви харесва давайте след мен  :)

:arrow: :arrow: :arrow:

Очите ми целуват тъмнина
и бели кръгове чертаят.
Отпуснал съм в постелята глава
и с мисли образа ти вая.

Преглъщам недоимъка от сън.
Басира плеарът ми във ушите.
Студено е. Иначе бих отвън
за теб бърборил дълго със звездите.

[me4tatelka]

Ехааа, супер игра  [lol] [danceee jik]

dodic ?  :)

[hide`and`seek]

Абсолютно!! Браво, мечтателка, от първия път!:)Сега ти.. :->

[me4tatelka]

Я да ви видим сегаааа...  :>

Мразя ягодите със сметана
(и любовта, удавена в измяна)
Мразя шампанското без синьо сирене
(и безкрайно дългото избиране)
Мразя текила без лимон
(и да обичам, мразя, по закон)
Мразя букети от червени рози
(и типично- изкуствените женски пози)
Мразя мляко без ванилия
(и изкуствено- идеалната идилия)
Мразя ром със вкус на шоколад
(и от косата ти да вдишвам нечии аромат)
Мразя сватбените рокли да са в бяло
(и сърцето ми да не е цяло)

[me4tatelka]

освен да подскажа с друго стихче от този автор?

:arrow:Да бях капка сред морските длани,
пенлив би бил вкусът ми солен,
някога мътна, някога с гладко изляни
вълни... и с нрав подводно- студен...
Извор- да бях- високопланински-
по- бистър и светъл от детски очи,
давила бих сълзи самодивски
в лъскави кристални води...
Река кротка да бях се родила
щях да бъда с покорни долинни вълни,
отражение всяко бих тихо измила
на сребристите нощни звезди...

:)

[{dulgokoska}]

аз веднага познах dodic / [inlovee]/, но сега най-вероятно ще се изложа...
и все пак --> звучи ми като vanilla_g

[me4tatelka]

Даааа!!! Браво, Нел! Ти си сега  :)

[{dulgokoska}]

хи хих, аз заложих и веднага се самопроверих, страшна съм ей [lol]
ай да ви видя...

Кога ли срещнах те-почти забравих:
преплете моите с твоите крака...
Когато път през трънките проправях,
трънлива примка сетих на врата.

Забързвайки във слепи сенки скрити,
забвен от врагове и от другари,
застигна ме, прободе ми петите,
обречен веч надежди да превариш.

Сега седиме двама с теб на маса,
оголена от общите ни грешки,
с часовник-ти, а аз-с иконостаса
и пращаме във схватка голи пешки.

Да лъжем се и време не остана:
от чашата ми с бирата разливаш
и сол насипваш в старите ми рани-
от болката ми сам си се опиваш.

Вървим, но докога?...Съдии няма.
Навярно вече търсим кръстопът,
мой страх отровен, зла самоизмама,
съдбите нявга нам ще разделят...

[inlovee]

[{dulgokoska}]

Та аз дадох цяло стихотворение /по недоглеждане/, но... хайде пак

...Ръсят се по пода стъкълцата,
тъмни сълзи розата събрала...
Ний сме умножено и делено:
в пазвите си крием сила бяла.

Яхнал пак е Хипнос колесница,
Хеката олтара е сковала...
В сенчестите сънища се вихрим,
слънце си събираме на бала.

Ровове на замъци затискат,
морно се сгъстява аура вяла...
Леки и ефирни през скалите
пак ще минем, чакаме сигнала...

[hide`and`seek]

XpacTa_lavista ?

[{dulgokoska}]

 [clappingg]

[hide`and`seek]

..Хайде, това ми е от любимите...

Сам с тетрадка и с молив,
съмишленици верни на поета,
излязох в парка пожълтяло сив
да търся сред дърветата утеха.

От хората наоколо се скрих,
посядайки на пейка стара,
облегнах се удобно и реших -
компания ще бъдем двама.

И вдишах силно аромата
на вдъхновение и на листа,
сама повдигна се ръката,
превърна в рими мисълта.  [inlovee]

[me4tatelka]

Еее, ХрасТа не можах да го позная  [shame]
А това мисля, че ееее.. Никси?  [shame][think]

[hide`and`seek]

Само той! :) Не може да се сбърка нали :)  [inlovee]

[me4tatelka]

 [svirrr] мхммм..  :)


...
Душата ти дали за миг съзрях,
когато шепнеше ми думите си нежни,
докоснах ли те, или не посмях,
заплетох ли се в тънката ти мрежа?
Кой паякът бе, пеперуда кой,
защо сега кънти на празно мракът?
Дори и в мислите ми ти не беше мой,
да се сродиш с душата ми не го дочаках.
Навярно писано ми е да вехна в самота,
дори в тълпата, сред любими, светли хора.
Дано прости ми Господ бог това
че нямам сили вече да се боря.

Безкрайно любимо ми е..  :)