ИГРА: Познай автора

[{dulgokoska}]

хм, нова муцунка :)
позна, задай нататък...

[I_Lov3_Him_Eternally]

 :arrow: Мило мое наивно сърце
докога ще си мислиш че някой те обича??
никой друг освен самата мен
няма никога по силно в тебе да се врича...

Мило мое наивно сърце..
докога ще продължаваш да вярваш
че там някъде има някой за теб?
кога ли ще спреш да се надяваш..

Мило мое наивно сърце
повече не смятам че ми трябваш
от сълзи вече подгизна мойто лице
и всичкото това защото ти не се отказа..не спря да вярваш..  :question: :question: [inlovee]

[I_Lov3_Him_Eternally]

ммм добре, давам още едно явно, че не се досещате  :)

Тривиално съм черна
неравномерно пречертана
нагрубо надраскана
и все още нямам очи
за ваще погледи
нямам ръце
но докосвах мислено.

Избирах си между
себе си и другото аз.
Два човека в един?
Лежах и мислех
колко безмислено
може да е едно съществуване
и рисувах по белите стени.

[I_Lov3_Him_Eternally]

И двете стихчета бяха на Akaша
   
Мило мое, наивно сърце и Тривиално вдишвам

Пускам следващо:

Навярно аз го бях строшила.
И навярно много съм боляла
Господи!Колко бе наивен!
Аз много светове съм разпиляла.

И после срутих и небето,
пък и само прах ти бе останал,
който се сливаше със вечното,
и болеше като кръвна рана.  :question: :question: :question:

[Афродита]

колебая се  [shame]... има няколко поета тук с подобен почерк ...  [inlovee]

[I_Lov3_Him_Eternally]

ето още едно от същия автор [heart__] [inlovee]

Повече от невъзможно е , нали?
Хиляди пъти ,,Не" пронизаха мълчанието.
А нашето ,,Да" кротко вали.
Не сме готови да понесем наказанието.

И всички крещят, били сме грешали.
Но нашите устни са заети да спорят.
Руцете ни- една за друга се приковали.
Оставаме телата ни да говорят.

Нека плачат всички за нашето чудо...

[Афродита]

така си и мислех ...  [inlovee] ... колебанията се размиха ...

     [heart__] GaLLeRy  [heart__]

[I_Lov3_Him_Eternally]

абсолютно правилно БРАВООО!  [plqsssss] [plqsssss] [clap] Хайде ти си сега!!

[Афродита]

ще се опитам да ви затрудня малко ...

тук поетът не е само един ...  [lol]

..........................

Така тежи огромната ти сянка
на исканото и неказано пред мен...
В едната си ръка си хванал брадва,
а моите си приковал във плен.

Очите си от мене скрил си,
за да не се оглеждам в тях.
И чувствата дори прикрил си,
под купища от сивкав прах.

И само нещо мнимо. Като щастие.
Пред празничните ни огледала
все още ме крепи до твойто рамо.
Ала на сън отдавна съм сама...

И там в света от мен измислен,
се скитам... С катинар в ръце.
И моля се за някой... Искрен...
Да го отключи... Със сърце...


[heart__] Успех !!!

[I_Lov3_Him_Eternally]

Все си мисля, че восъчната принцеса е единия автор  [oops] за другия нямам никаква идея  :question: :question:

[Афродита]

 мммммммм ... да ... права си  [heart__] ... а кой е другият поет ...  [lol]

[{dulgokoska}]

хайде /от/ново :)



...

Понякога и залезът ме плаши до забрава,
защото зная,че на някой му се плаче,
че няма кой с усмивка да приспива баба
и татко,че от вчера е сираче...

И изгревът и залезът от днес и утре
ще срещам със сълза и празно във сърцето...
Пръстта е още мека.Дворът пуст е...
Поклон пред паметта ти!В тебе е небето!

е?

[phibi]

...
       иринка

[evala] [evala] [evala]


:arrow:

ако потропа някой,
няма да го чуя

ако си ти пък
няма да повярвам

в апартамента ми
е пълно
със незапълнени пространства:
като това до чашата ми за кафе,
оставено за твойта чаша;
като оставените празни закачалки,
невярващи че ще дочакат твойте ризи;
и като мястото с ръст на човек,
оставено в леглото ми, до мен...

но напоследък
ми се виждаш
твърде малък

едва ли ще успееш
да запълниш
празнината...

[phibi]

Явно никой тук не чете стари стихчета :) Да опитаме с нещо по-ново от същия автор:

потъвам дълбоко
във тъмни води
и въздух не стига
за да те издишам

приглушена тъма.
отчуждени стоим
и се взираме в мрака,
някак безлични

имената увиснали
като бели платна
и предали се, стискаме
дордето кръв пусне

[Kristo]

Дългокоска, бих предположил аз  :question: