ИГРА: "Всички мои страхове"

[Erato]

В мене страх един живее
един безкраен глупав страх
под мене пропаст зее
не съм това което бях

Срах ме е от всяка друга
страх ме е къде си ти
знам, живея във заблуда
знам, че само мой си ти

Но този страх не ме напуска
и стиска гърлото ми с лапи,
а колко искам да ме пусне
с вярата ми той да се задави

Обичам те, не ме е страх
че с друга някоя си там
повярай ми не ме е страх
защото няма да те дам!!!

[mechtanie]

Отдавна на нечий нежни ласки повярвах
и нито страх, нито съмнения имах.
Неговата нежност най-много обичах,
и във всичко свято на него се вричах.

Но щастието наше тъй сладко,
беше мое само за кратко.
Изглежда докато аз живеех в мечтите наивно
той друга е гонил и обичал безспирно.

От тогава когато съм нощем с друг,
се любя не с него, а със страхът,
че отново ще страдам,
ако пак се влюбя, ще съжалявам.

[nikolinka91]

Da se strahuva6 ot sa6nostta si
da znae6 4e ti opastnostta si .
Da bqga6 ot sebe si pri samotata
ostavat ti samo tq i lajata

Strahove ot grehove
no nima ima bezgre6ni
koito se smqtat za takiva
v bojiite o4i sa sme6ni

sledva prodaljenie :))

[tonnny_bg]

Da se strahuva6 ot sa6nostta si
da znae6 4e ti opastnostta si .
Da bqga6 ot sebe si pri samotata
ostavat ti samo tq i lajata

Strahove ot grehove
no nima ima bezgre6ni
koito se smqtat za takiva
v bojiite o4i sa sme6ni

sledva prodaljenie :))

Да се страхуваш от същността си
да знаеш че ти опастноста си
Да бягаш от себе си при самотата
остават ти само тя и лъжата.

Страхове от грехове,
но нима има безгрешни,
които се смятат за такива
в божийте очи са смешни.

Пиши продължението на кирилица! :)

[GLaMoUr]

Страхувам се от себе си,
Страхувам се от теб,
Страхувам се в любов да горя,
страх ме е сърцето да не стане лед...
Страхувам се да плача,
и страх ме е и да се смея...
Страхувам се, да те прегърна,
Страх ме е, че не умея.
Страхувам се да те докосна,
но страх ме е и да не си заминеш.
Страхувам се да те догоня,
и страх ме е, да не би да ме подминеш...
Страхувам се от себе си,
и от тебе се страхувам,
Страх ме е да спя сама,
и страх ме, че може да не те сънувам...

[неземен]

Не, не ме е страх,
от нищо на света.
И ме надува смях,
когато от страха.

Страхува се човек
на вид жесток, свиреп.
А се оказва недалек...
страхливичък и мек.

[PLASHKOFF]

Жестока истина!
Много вярно казано!
Поздравявам те за прекрасното стихотворение!

[cvetee] [cvetee] [cvetee]

[неземен]

Не,не се плаша за теб.
Съдбата те даде на мене.
Влюбен,заблуден и слеп,
ти малкото разум отне ми.
И, сега се страхувам безкрай.
Ти ада ли мислиш за рай?

[rtutyui67ui]

mene puk ne me e strah ot ni6too  :p 6toto nema ot kvo are

[неземен]

Заяка каза на Мечо
От нищо не зная аз страх.
Някой гръмна далече
кучешки лай го претече
и зайьо побягна -за смях...

[I_Lov3_Him_Eternally]

  Да те няма и да съм сама!
  Да говоря, а ти да си далеч, за да ме чуеш!
  Да копнея с товар на гърба!
  Да те искам, а ти за друга да копнееш!
  Да ме оставиш, когато силно се нуждая!
  Да крещя, а всъщност ти да чуваш шепот!
  Да ме гледаш и да четеш ярост вместо цялата ми любов!
  Да видиш в друга нещо повече от това, което аз ти давам!
  Да тръгнеш без да си разбрал ... колко много те обичам!
  Това са всички мои страхове ...
 

[avril romano]

в този сън заспах щастлива                       
и ето на събудих се сама.
Живея в страх като бездънна
яма и вярвам в справедливостт [heart__]а

[небесносиньомомиче]

безпомощен

сънувах сън страшен, ужасен, студен и жесток
сънувах- в снега падах необяснимо дълбок
неможех да стигна до малко самотно дете
което безпомощно, жално далече безмълвно реве.
страхът бе преградата здрава, коварна, висока,
изход знаех, че няма в която и да тръгна посока...

[lepidopteria]

Страх ме е, когато си лягам заключена,
че някъде някой спи отвън незавит.
И зима е, и пее с песен научена
севернякът така мразовит...

Страх ме е, когато си лягам нядена,
че някъде някой спи гладен - ей там -
и моята хапка последна е вече изядена
и, ако дойде, нямам какво да му дам...

Страх ме е, когаго си лягам с надежда,
че някъде някой спи не мил и не драг,
а гледат и никой нищо в него не вижда
в човека не виждат човек ами враг...

[Elektrika]

Страх ме е да остана пак сама
да знам, че няма никой до мен.
Обгърната да съм от самота,
ела спаси ме от този плен.

Страх ме е да не ме забравиш,
да се престориш на непознат.
Любовта към мене да оставиш,
да загърбиш сътворения от нас свят.

Страх ме е да не направя грешка,
когато моите чувства подтискам,
но всеки греши това е човешко.
Страх ме е от себе си, че вечно тебе искам!