ИГРА: "Всички мои страхове"

[mariana_fairy]

Страхът разяжда болното ми его
и аз съм пеперуда без криле,
ти ги изгори, аз нямам време...
даде всичко... после го отне.
Страхът е бурен в сърцето,
сънувам изгонени нощи,
над мене е разбито небето,
гоня се с призраци нощем.
Аз искам да съм смела вече,
не искам да изпитвам страх,
не искам да съм мъничко човече,
аз искам обичам, не желая грях...

[неземен]

Да се страхуваш, за какво,
нали си като всички смъртен.
Когато кажат времето дошло
и ти ще бъдеш също мъртав

Така е наредено -и е същстността
на всичко ставащо, отдавна на земята.
Роденото от живо, очаква го смъртта
и всичко се повтаря, отново и тн.

Да се страхуваш ни виждам за какво,
млад си още и не ти е времето дошло.

[mariana_fairy]

Страхът понякога израства в мене
като бодил, от който ме боли
и всеки път аз бързам, нямам време,
изтръгвам го с ръце, а в мен вали...
Години все така живея, забравям...
и после се намирам без лице и устни
и често пак заради него се изоставям,
но не изтрих мига, в който те вкусих.
Страхът е просто остаряла съвест,
а нужна ли ние, когато сме добри,
щом страх те е, постъпвай мъжки,
обичам те, обичай ме и ти...

[неземен]

Страхувам се, че нема
да доживея до тогава,
когато ще те взема
и ти пак ще ме забравиш.