ИГРА: "Всички мои страхове"

[Marchellka]

Страх ме е от тъмното,от мрака,
страх ме е от шума и от тишината.
Но истински се страхувам само от Нея -
онази вещица - САМОТАТА!
Не искам пак да съм сама,
не искам наранена и кървяща душа.
Ума от страх ще си изгубя
ако любовта в живота си погубя.
И въпреки че малко ме е страх да си призная
истински щастлива съм сега.
И наистина силно желая
да нямам вече страх от самота.

[SkitnicaVmoretO]

Оставям те във мрачното ти царство,
което те отделя от света,
оставям те да мислиш
за всички неизказани неща.

Събирам си нещата и си тръгвам -
аз имам само болката която ти ми завеща,
оставям те владетелю на мрака,
но искам нещо аз да ти даря :

Всичките си страхове ти подарявам,
след теб да бродят в късен час,
оставям ги на техния създател,
за да ти шепнат с леден глас.

Да ти напомнят колко се страхувах,
да ти напомнят колко ме боля,
да ти напомнят, че си тръгнах силна,
но продължавам пак да се боя ...

[meteor]

Зловещо вятърът бучи и свири,
в мрака бродят тъмни сили,
от омраза породени,сенки сиви се преплитат разярени.
С огромна сила,
гняв и ярост се простира
и убива без да спира,
ТЯ - СМЪРТА,
с качулка и коса,
убийственно жестока,
жена на Дявола е
ТЯ - СМЪРТА!

[|Sweet_girL|]

страх ли ? че от какво ?
да не би да е от нечие облекло ? ?
страх ли ? от Смъртта ?
тя ще дойде-така и така !
страх ли ? от Самотата ?
ДА - тя ми е доста позната !
страх ли ? от Безсънието ?
но това е  защото днес е Пълнолунието.
Може би страха аз още не познавам,
но ви поздравявам-
за смелостта която имате да споделите,
за вашите болки и ридания...
и сега като се замисля,
може би страха си аз укривам в мен,
нямам смелостта да говоря за това,
което съм преживяла и за болките
които съм изживяла....
а може смелост аз да имам,
но да ме е страх да си призная,
че страхувам се от смелостта,
                        която нямам да говоря

[GP]

Страхът, казват, е полезен
Знак е за мисловна дейност
Който е безстрашен, казват, бил глупец
Но и богу не е угоден прекаления светец

Рискувай смело и без страх
Направи ги ти на пух и прах
Страхливият нищо не печели
Жив е, но мечтите му-умрели

На всички тези люде "придирчиви"
Им казвам просто" Вие сте страхливи!
Кой нещото да свърши вместо вас
Ако искаш аз?!?"

[peps]

Страх

Страхувам се да те обичам!
Страхувам се от щастието - Разбери!
Страхувам се да ти се вричам,
защото посли много ще боли!
Аз знам, че пак ще ми се случи
Аз знам, че пак ще съм сама!
В деня, във който я разкрия
ще си замине любовта!
Съпруг си имах - и обичах
Обичана бях аз - и знам това!
Но колкото и силно да обичаш
все някога си тръгва любовта!
Страхувам се да те обичам!
Страхувам се и моля те - Прости!
Страхувам се да ти се вричам,
защото после много ще боли!


:fireheart:

[pain]

Самотата ме подтиска,
кара ме да се страхувам дори..
много ми се иска
навън да тичам,с цветята да играя,
на Слънчо да се усмихвам.
Пак съм сама..без приятели,
без любов и щастие..
искам да викам,да лудея и
да пея..
Омръзна ми тази проклета самота,
приятелка със смъртта.
Чакам да дойде деня,
в който ще се променя,
ще порасна и със самотата
ще се сприятеля!

[XpucTuH4eTo`]

И всички мои страхове отлитат
когато нежно ме прегърнеш ти.
И няма нищо покоя ми да наруши
докато слети са наш'те души.

[Sweet_As_Candy]

Стрях ме е от деня
че самотна аз ще седа
страх ме е от нощта
че самотна аз ще спя
страх ме е от любовта
че ми носи тя само самота
страх ме е от самотата
за6тото тя е най-жестоката

[НеВидИмА_СълЗа]

Страх ме е, че го намерих,
туй, което мислех за мечта.
Твърде бързо се разнежих
и не смогнах да го оценя.

Може би така е право,
тепърва ще се разбере.
Време трябва само,
къстчетата, за да събере.

[me4tatelka]

Страхувам се без тебе да остана,
страхувам се да те загубя,
ще бъда сам-самичка ако теб те няма,
ще заспя и не ще поискам да се будя!

Страхувам се без тебе да живея,
боя се от такъв живот.
Та живот ще има ли? Как ще оцелея
без ласките? Без твоята любов?

Страхувам се дори да си помисля,
какво ще бъде ако ти не си до мен.
Да се страхувам повече не искам -
пазител мой бъди и нощ, и ден!

[hixtima_89]

Страхът превзема ме отново
и нямам сили да го победя!
Немога аз пред него да застана,
явно е такава моята съдба!
Изпълнена със страх и болка гнила,
ужасяващо-но е така...
беззащитна и без сила,
ще успея ли да се спася?!
Добре,че все пак имам тебе,
но изпитвам аз отново страх,
защото ако те изгубя,
ще бъда пак това което бях!
(изпълнена със много страх)
:p  :p  :p Това успях да измисля...  [shame]

[{dulgokoska}]

Винаги така се случва...
Живея в тъжен кръговрат...
И зная го... и пак научквам...
Дали невъзможен е минимален поврат?!...

Все намирам ви, приятели...
Но после... после губя вас...
От сърдечни доброжелатели...
Се превръщате в претенденти за любов...
                                                         и за страст...

А аз мълча... не отговарям...
Не искам да ви нараня...
И блъскам си главата...
                              в стара рана...
Невъзможно е! Как това да променя?!...

Защо?! - въпрос добре познат ми...
Защо се стига до това?!...
Обичам ви... Непонятно е!...
Нима губиш обич... заради любовта?!...

Нима моето отдаване...
Не е желаното от вас...
Искам ви обратно! Страх ме е!...
Да губя приятели... в своя проклет кръговрат!

[NeMogaDaPisha]

Страхове аз нямам,
може би е странно,
но страхът аз не познавам
и така да си остане дано.

От нищо мен не ме е страх
и да ме оплаши нищо неможе.
Не съм човечец плах,
да ме размекне никой неможе.

Сърцето ми е каменно признавам,
от това не ме е срам,
никакви чувства аз не познавам,
какво е да обичаш дори не знам.

Не знам и не искам да науча,
не ме интересува дори,
не ми пука за нищо
и неможе нищо да ме нарани.

[T]

Страх ме е,че пак ще излезеш победител
На моята глупава душа вечен покровител
Страх ме е,че пак ще бъда унизена
ще вярвам на всяка дума и накрая...отново със земята принизена
Страх ме е,че заставайки пред теб
ще искам да се скрия,ще замръзна като лед
Страх ме е,че агонията още много дълго ще се точи
а самотата ще се смее и с пръст нагло ще ме сочи
Страх ме е,че няма никой от душата ми да те изтрие
а още по-силно болката във мене ще се впие...