Нестихващ спомен от Миналото...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [usmivkaa] Мерси, Дет. Приемам и обмислям всякакви идеи.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

И ето какво наистина става после...  :p

-   Не на мен тия, Роуз. Познавам те добре. – мърмореше Камерън след жена си –  Не си мечтала, просто така, а мислеше за нещо и аз искам да знам за какво.
По сериозното изражение на лицето му, тя разбра, че няма лесно да го заблуди, нито лесно ще го откаже да задава въпросите си, докато не получи задоволителен отговор.
-   Ами, скъпи, мислех си за децата. Току що започнаха училище. Не се тревожа за Дейна, но знаеш какъв е Филип и...
-   Не на мен тия! Не можеш да ме заблудиш. Изобщо не си мислеше за това, а за нещо съвсем различно. Кажи ми. Аз имам правото да знам.
Роуз се натъжи, че се налага да лъже така мъжа си и сведе поглед към земята.
-   Моля те, Камерън. Не ме карай на сила да ти казвам. Не искам да си раваляме целия почивен ден.
-   Аха! Добре. Ще стане както ти искаш, но да знаеш, че това изобщо не ми харесва. Откакто това дете Лия, Лая, Лея, или както е там се появи в живота ни нещата се объркаха. – по внезапната промяна на погледа на жена си Камерън усети –Ооо, ето за какво си мислила ти. Нали? Мислеше си за нея!?
-   Стига, Камерън. Не искам да се караме. Аз съм ти жена и ще ме уважаваш. – нацупи се Роуз изкуствено, за да преотврати продължението на сутрешната свада.
-   Добре. Но да ти е ясно – Не я искам в дома си! – след това  Камерън напусна банята.
Роуз остана неподвижна няколко минути. С камерън не се бяха карали никога. Това я плашеше. Поведението му я плашеше. Тя дъжеше много на семейството си и не искаше за нищо на света то да пострада по какъвто и да е начин, най-малкото заради нея. Започна сутрешния си тоалет силно притеснена и в никак добро настроение. След това деня започна да протича в нормалния си ритъм. Тя направи закуска. Децата слязоха при тях в кухнята. Всички се смееха и закачаха един с друг, но тя усещаше как обстановката е нажежена и не знаеше кога съпругър и може да избухне отново задавайки своите неудобни въпроси. Тя беше забъркала кашата и тя трябваше да я оправи. Време беше да действа...

[Lake_Lady]

 [bravisimo] [a taka] .....

[nikolinka91]

Za6to ostava6 ?Za6to ?
Ostava6 a ne moga da te varna.
Ti spomen4e moe .Za6to ?
Do men si a ne moga da re zarna.
I vinagi stava taka
Vremeto leti tai barzo otminava
No minaloto podarak mi ostavq
ve4en dar bezcenen
spomen koito nikoga ne se zabravq
ogan koito nikoga ne dogarq
Iskrata na spomena tlee
6tom 4oveka o6te jivee

[SkitnicaVmoretO]

Всичкото хубаво, ама кирилицата ?!

[SavageGarden]

Айде стегни се и пиши,че мисля за това като затворник за свобода  [lol]

[Sexy_Scorpionka]

Харесва ми стила ти, на писане Восъчна Принцесо ... описваш по необикновен начин на пръв поглед простички ,но красиво нарисувани от перото ти неща :) . Аз също се присъединявам към групичката на чакащите :). Поклон  [bravisimo]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

[bravisimo] [a taka] .....

[svirrr] :flyingkiss:

Za6to ostava6 ?Za6to ?
Ostava6 a ne moga da te varna.
Ti spomen4e moe .Za6to ?
Do men si a ne moga da re zarna.
I vinagi stava taka
Vremeto leti tai barzo otminava
No minaloto podarak mi ostavq
ve4en dar bezcenen
spomen koito nikoga ne se zabravq
ogan koito nikoga ne dogarq
Iskrata na spomena tlee
6tom 4oveka o6te jivee

Благодаря ти. Много хубави редове си сътворила. :)

Всичкото хубаво, ама кирилицата ?!

Не се пени, Крис  [inlovee]

Айде стегни се и пиши,че мисля за това като затворник за свобода  [lol]

Лелеее, Дет. Как ме подреди. Вчера нямах нет и бях толкова ядосана, че и 1 ред не можах да измисля. Обачеееее... Днес обещавам продължение. :)

Харесва ми стила ти, на писане Восъчна Принцесо ... описваш по необикновен начин на пръв поглед простички ,но красиво нарисувани от перото ти неща :) . Аз също се присъединявам към групичката на чакащите :). Поклон  [bravisimo]

Благодаря ти Секси Щипалке  :p . За мен е истинско удоволствие, че си отделила от времето си на мен и моите измишлцотини. Дано не те разпчаровам и по-нататък в продълженията. :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Ето ви и обещаното... :)

Денят беше наистина хубав и семейството реши да излезе на пазар, за да купят необходимите за двамата първокласници пособия, както и някой нови дрехи, за да са прилично и спретнато облечени в училище. Филип беше особено щастлив, защото днес изтичаше наказанието му да не играе навън с приятелите и се настройваше за утрешния ден, когато отново щеше да има правото да се забавлява на воля. Дейна се чувстваше значително по-добре след компресите, които майка и бе направила, за да спадне и излекува удареното място. Камерън се държеше така, сякаш нищо не се беше случило и скоро Роуз се зарази от спокойното и весело настроение на всички. Следващите няколко часа бяха посветени на мерене на дрехи, избиране на моливи, тетрадки, и хиляди други неща, които бяха купени. На финала на цялото приключение всеки един от членовете на семейство Мишъп бе натоварен с по няколко торби, пълни с нови придобивки. Камерън застана пред всички и самодоволно обяви:
-   Аз имам изненада!
-   Изненада! – Възкликнаха всички в един глас.
-   Татко, татко, кажи, каква е изненадата – примоли се Дейна.
-   Ще видите, ако ме последвате. – загадъчно отвърна Камерън.
Като по команда всички тръгнаха след него, любопитни да разберат с какво точно е решил да ги изненада. След като обикаляха  около 10 минути, Камерън най-накрая спря.
-   Ето, това е моята изненада.
Всички се спогледаха неразбиращо!?!?!?
-   Е, хайде де. – рече Камерън – Обърнете се!
-   Сладкарницата... Филип се беше опулил невярващо.
-   Татко, сладкарницата – заподскача Дейна.
-   Да, деца. Хайде да влезем и всеки да си поръча каквото му се иска. – придаде си важност Камерън
Роуз само леко докосна ръката му и го погледна с обич и благодарност в очите. Това беше нейният начин да изрази чувствата си. Безмълвно, но достатъчно красноречиво и топло. Близнаците бяха на седмото небе. Рядко им позволяваха да ядат друго сладко, освен десертите, които приготвяше майка им за след вечерята, под предлог, че сладкото разваляло зъбите, било вредно и такива подобни извинения. Това за тях беше Рая на Земята. Цяла сладкарница пълна с несметен брой лакомства... и те можеха да си пожелаят което и да е от тях – наистина Рай.
Дейна и Филип направо се залепиха за витрината на големите хладилни шкафове в които бяха подредени най-различни торти, пастички, кремове, бонбони, шоколади, близалки... Очите им не побираха цялото изобилие, а  какво оставаше да си изберат. Роуз скромно си поръча чаша чай и малка пастичка. Камерън спря избора си на чаша кафе и някакъв крем, който изглеждаше доста привлекателно, а близнаците продължаваха да зяпат с отворени усти, без да могат да си изберат нещо, като пренебрегнат всичко останало. Роуз и Камерън ги наблюдаваха с блеснали от радост очи, когато вратата на сладкарницата се отвори и още някой влезе вътре...

[Qween of the black hearts]

 като го напишеш цялото ще си го принтирам и ще си го подвържа иии ...ще го чета поне още два пъти обещавам честна скаутска ама за целта първо трябва да го напишеш.....само ме гложди кво става нататък....да ти идва музата бързичко че ми стана още по интересно

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

като го напишеш цялото ще си го принтирам и ще си го подвържа иии ...ще го чета поне още два пъти обещавам честна скаутска ама за целта първо трябва да го напишеш.....само ме гложди кво става нататък....да ти идва музата бързичко че ми стана още по интересно

Хаха. Лени... Толкова си ми добричка и така ме усмихваш с всеки свой коментар. Да си призная честно и аз си го принтирам бавно и славно и смятам да го подвържа. Даже съм си измайсторила и корица  [shame] Дано не ме сметнете за някоя самовлюбена. Просто това е първото толкова дълго нещо, което пиша и то благодарение на няколко човека от тук, които непрекъснато ми дават зор  [evil] и на които съм ужасно много благодарна за подкрепата и търпението проявено към мен. Целувам ви всички...  [heart__]

[Qween of the black hearts]

мдаа ще си го подвържеш и после ще го занесеш в ПАН или БАН или както там беше и ще го издадеш в многомилионен тираж и ..като станеш богата да не нъ забраиш нас малките хорица [lol] [lol] [lol] [lol] [lol] [inlovee] [inlovee]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [smeeh] [smeeh] [smeeh] Скица.  [gu6] [spining heart] [gu6] . Не мисля, че ще го нося там, за да го издават, но, ако искаш, мога да ти пратя корицата, която съм си направила  [shame] [shame] [shame] . И още нещо... Никога не бих забравила вас, които ми давате толкова много стимул и ме зареждате с енергия, за да продължа да си развивам драсканиците.  [heart__]

[Qween of the black hearts]

да ти имам драсдканиците те ако на сички хора драсканиците бяха такива нямаше да има други професии освен писател поет и все от тоя род...а корицата пращай пращай.... :kissoflove: и айде стига ти спамихме темичката

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

  :p


-   Здравейте, мило семейство – искрено зарадвана, че ги вижда поздрави възрастната библеотекарка – Глори Рийдлър.
-   Здравейте, госпожо Рийдлър, аз вече прочетох книжката, която вчера взех от вас и мислех днес да помоля мама по-късно да дойдем, за да ви я върна и да си звема нова. – съобщи Дейна припряно.
-   О, това е чудесно, дете. Винаги съм много щастлива, когато видя теб и майка ти в моята библиотека.
-   Надявам се, че не ви досажда много, госпожо Рийдлър. – каза Камерън сковано.
-   Камерън, Камерън, Камерън! Помня те от малък и все си си бил толкова дисциплиниран и умерен. Но аз знам, момче, че сърцето ти е добро и обичливо. За това и успя да спечелиш тази добра жена – каза Глори, като погледна към Роуз и я дари с приятелска усмивка.
-   Благодаря ви за всичко, госпожо Рийдлър, вие успяхте да влюбите Дейна в книгите. Днес със сигурност отново ще ви посетим.
-   Е, приятен следобед, семейство. – каза Глори – С някой от вас ще се видим отново днес. - след това взе опакованите сладкиши, които и подаде продавачката в сладкарницата и си тръгна.
Глори беше интересна жена. Необикновена! Цял живот бе изкарала влюбена в своите книги, които не би заменила за нищо на света. Още в първия момент, когато малката Дейна прекрачи прага, тя бе разбрала, че това дете ще изпитва и споделя същата любов, като нейната. За това толкова много я харесваше и се радваше, когато майка и я водеше при нея.
Накрая, след като близнаците се примириха, че трябва да си изберат само по едно лакомство, Дейна си поръча голяма мелба с всевъзможни пръчици, бисквитки и плодове за украса, а Филип – шоколадов сладкиш с много ядки в него, който беше толкова тежък, че накрая почти му стана лошо. След като всички бяха готови семейството се прибра в дома си и всички започнаха обичайните си занимания. Камерън гледаше телевизия изтегнат на дивана, Дейна се захвана с нов прочит на любимата си книга, а Филип играеше на билички в коридора, докато Роуз се захвана с дребни приготовления по вечерята, за да подпомогне работата си за вечерта. Малко по-късно през деня тя и Дейна излязоха, за да посетят библиотеката, както бяха обещали на госпожа Рийдлър. Тъкмо бяха приключили там и си тръгваха, когато госпожа Рийдлър каза:
-   Роуз, какво мисли мъжът ти за новото попълнение в града?
-   Ами, той... какво да мисли. Нищо кой знае какво. – опита се да се измъкне Роуз от въпроса
-   Аха. И аз така си мислих – отвърна Глори с иронична нотка в гласа – Е, приятен ден тогава. Дейна, надявам се новата книжка, която ти избрахме да ти се хареса.
-   Ще я харесам, разбира се, госпожо Рийдлър. Довиждане.
Роуз се беше замислила по пътя към къщи. Глори Рийдлър явно знаеше цялата история. Не и хареса, че така директно и бе задала въпроса. Това все пак си бяха семейни работи и никой нямаше правото да се меси в тях. Така унесена в мисли, тя едва не се блъсна в човешката фигура, която се беше забързала към тях...