Нестихващ спомен от Миналото...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Започнах да пиша тази историйка снощи в малките часове на нощта... Всъщност... това се явява като... ммммм... един вид начало на самия разказ. Идеята ми е да ви го пускам на части, за да бъде по-лесно за четене и възприемане. Не знам, дали ще ви хареса и дали ще имате интерес, за това ще опитам с първата част... ако ви е забавно и ви се чете по-нататък, ще пускам продължения.
Приятно четене! :)

Клоните на дърветата удряха по прозорците, разлюляни от вятъра, издавайки скърцащ и драскащ звук, който напомняше за филм на ужасите. В старата, но запазена и поддържана къща бе тъмно и студено – сякаш обитателите и липсваха, но в двуместния гараж, се разполагаше едно возило, чиятo марка и възраст бяха трудно определими, предвид занемарения и и износен вид... Това говореше, че в тази къща, може би не е съвсем празно. И наистина бе така...
В тясното таванско помещение, пригодено някога за детска стая, се чуваше ритмичното и спокойно дишане на човек, който явно спеше... Там, се разполагаха стар, боядисан в ярко жълто шкаф, малка трикрака масичка и 2 – 3 столчета в същия цвят. Имаше също кръгло, пухкаво килимче в средата, чийто цвят вече не бе много ясен, както и две легла – достатъчно големи и за възрастен човек. Под меките завивки на едното се беше сгушила една фигурка. Във въпросната таванска стаичка работеше малка електрическа печка, която стопляше въздуха и го правеше приятен за дишане... Стените бяха боядисани в приятно, матирано оранжево, а по тях висяха детски рисунки в ръчно изработени рамки от дърво, чиито цвят, също бе доста особен.
Когато дойдеше зимата, малкото градче оставаше безлюдно... Масивните и устойчиви къщи опустяваха и биваха лишавани от човешко присъствие, защото собствениците им бяха хора с възможности, използващи ги за отдих от шума и динамиката на големия град, но само през лятото... А някога, преди години... това бе едно сплотено и живо местенце, в което целогодишно живееха хора... Бе изпълнено със смях и детски глъч кътче, обитателите на което се раждаха и умираха там, поради голямата му отдалеченост и невъзможността често някой да пътува в посока по-далечна от плодните градини, намиращи се на километър – два от него. Няколко поредни, жестоки зими убиха реколтата на местните хора и ги принудиха да продадат родните си домове, търсейки препитание за себе си и семействата си в по-големите градове. Но тази къща ... Нейната история бе различна.
По онова време в нея живееше семейство с две деца – момче и момиче(еднояйчни близнаци). Жената бе домакиня, а мъжът, както всички останали – земеделец. Зимата той работеше като стругар в малкото си ателие, което бе построил зад къщата специално за тази цел и по този начин семейството преживяваше годината. Имената им бяха Роуз и Камерън Мишап. Когато децата им се родиха, по стара традиция те ги кръстиха на покойните вече дядо и баба – Филип и Дейна.

[Mistic]

Усещаммм... новият хит  :p  [inlovee]

[иринка]

Усещаммм... новият хит  :p  [inlovee]

И не само ти   [heart__]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Стюююю, Ир... Благодаря ви за подкрепата  [heart__] [heart__] [heart__] [gu6] [gu6] [gu6]

[« {} Chocolate {} »]

как еднояйчни близнаци са момиче и момче.. не трябва ли да са 2 момчета или 2 момичета?
не се заяждам, просто си мислех, че неможе..
иначе началото е заинтригуващо :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Може, може :) аз познавам такива :) И благодаря!

[elf`s_soul]

Какоооооооооооооооо... Пиши!..... чакам..  [heart__]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [inlovee] Малко търпение...  [heart__]  [gu6]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Всяка сутрин Роуз ставаше най-рано от всички. Отиваше в малката, тясна баня, за да направи сутрешния си тоалет, да свали ролките(с които преспиваше) от косата си и да огледа в огледалото пораженията и следите, които бе оставило времето по вече започналото и да застарява лице. И въпреки това, тя бе очарователна жена: топла, приветлива и... някак типично изглеждаща за този край, макар, че не познаваше никой, който да притежава този специфичен червеникав цвят на косата, какъвто бе нейният. Веждите и бяха с мека извивка, която подчертаваше добротата и благородството, което излъчваше лицето и. Малкото и чипо носле бе обсипано с водопад лунички, които и придаваха някак по-младежки и жизнен вид. Цялостното и излъчване бе на жена, която се е трудила през целия си живот и въпреки това изглеждаше доста запазена. И как би могло да бъде иначе, след множеството и всекидневни домакински задължения и непрестанното тичане след двете малки хлапета, които само преди година проходиха, а вече едва успяваше да ги застигне, за да предотврати поредната им пакост. След приключването на този сутришен ритуал, тя се захващаше в приготвянето на обилна закуска за Камерън и децата... Менюто не бе много богато и разнообразно, но бе достатъчно вкусно, за да не се оплаква никой от него. Като по часовник, точно, когато тя приключваше от леглото ставаше и самият господин Мишап. Камерън бе с 4 години по-голям от Роуз и още първият път в който я видя, бе осъзнал, че това ще бъде неговата жена и майката на децата му. Той бе висок и широкоплещест мъж, който всяваше респект с внушителните си размери и ръст, но притежаваше толкова добродушно и по детски изглеждащо лице, че предизвикваше искрени усмивки у хората, които го виждаха да пръв път. Точно както и жена си, той първо посещаваше банята... типично за него бе, че винаги се носеше спретнат и гладко избръснат. Между черните му, гъсти коси, вече бяха започнали да се появяват бели кичури на места, но това му придаваше още по добродушен вид. Когато влезеше сутрин в кухнята, той винаги целуваше жена си по челото, а в отговор получаваше благодарствена усмивка. Често тези мигове на споделена нежност между съпрузите бяха прекъсвани от детски викове и крясъци, които огласяха цялата къща, придружени с тропащи крачета, които слизаха забързано по стълбите от горния етаж... Филип и Дейна бяха еднояйчни близнаци... толкова си приличаха един с друг, че ако Филип имаше дълга коса, несъмнено щяха да го бъркат със сестра му. И двамата бяха наследили червените коси на майка си. Въпреки всичко бяха доста различни по характер. Дейна бе по вглъбена и самостоятелна, докато Филип... е, той беше палавник. Главата му непрекъснато раждаше нови и нови идеи за приключения, които създаваха толкова грижи на майка му, че тя често бе принудена да го наказва, макар сърцето и да се късаше от това. Камерън, пък посрещаше с усмивка всяка пакост на малкия си син и закачливо му намигаше скришом, докато Роуз мърмореше и на реждаше, колко вече е отчаяна от него...

[Mistic]

 [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 :kissoflove: [gu6]

[Афродита]

чакам продължение ...  [heart__]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [inlovee] Тия дни ще го напиша... Благодаря :)

[Mistic]

?

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Ъъъ... съжалявам, дребен и на всички останали - извинение. В сесия съм и не ми остава особено много време да седна да го пиша, но при първа възможност - обещавам!  [shame]