Когато си отивам /тоя път мълчи/

[Arwen]

Когато си отивам, ти свеждаш очи.
Пристъпваш из моите,
немислимо дерзаещ за още мечти...
Ала аз съм припаднало видение,
покрито с на светците ореолите...

Когато си отивам, следи не оставям.
Не искам за мен да гледаш нощем.
А ти поглъщаш ме и пак ме даряваш
с неутолими парещи ласки...
...още и още...

Ах, де да беше друго, различно и красиво,
че да остана поне един път,
ала то е щастие, с краски фалшиви...
И аз все стремя се към вопъл по-чист и друг...

Не съм никога била прилична.
Отричах те, като простосмъртен грях.
С жестове впили се в плътта ти садистично,
отнемах всяка чиста мимика на смях...

Боли те. Аз зная. Виждам те слаб.
Ала такава съм - блудница и скитница,
за теб съм подивяла илюзия и дяволски грях.
Пусни ме да си ида, умират моите зеници...

Отивам си. И тоя път няма да се върна!
Не искам вече за мен да те боли.
Ти света си да ме търсиш не обръщай.
Отивам си! Ще те помня! Ала ти мълчи!
***

[elf`s_soul]

...
Боли те. Аз зная. Виждам те слаб.
Ала такава съм-блудница и скитница,
за теб съм подивяла илюзия и дяволски грях.
Пусни ме да си ида, умират моите зеници...

Отивам си. И тоя път няма да се върна!
Не искам вече за мен да те боли.
Ти света си да ме търсиш не обръщай.
Отивам си! Ще те помня! Ала ти мълчи!
***

Неземница! Как може така да докосваш!  [heart__] Поздрав за стиха!  [heart__]

[GaLLeRy]

Направо си невероятна ,Ди!!!


Стихът ти е прекрасен

[Jane]

Много, много добро!

[Gentiana]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Arwen]

Благодаря ви искрено! Радвате ме!   [heart__]