Отсъствам. Днес ме няма.
За всеки съм спомен избледнял.
Уморих се от капризи и болящи рани.
Духът ми изсъхна, като поболял...
Отсъствам. На никого не ще да липсвам.
Аз не съм красива, не съм блестяща.
Аз съм малко податлива, в болката си писнах.
И хората ми дотежаха, с безумиците им кипящи.
Отсъствам. В своя свят сама ще съм.
Нужда само от мене имам.
Припаднало видение ще съм,
което някога за вас живееше за да ви има.
Писнаха ми всичките тиради,
за мойте грешки, за мойте слабости.
Днес отсъствам, без приятелски паради,
плюйте ме сега, не виждам и не чувам.
Без мене, зная, ще е по – добре.
Няма да лиспвам на света.
Отсъствам, отивам си без време.
И пак след мен няма да има тишина.
Благодаря на вас, онези дето ме корихте...
Благодаря, че не ме разбрахте,
Получих тиради, с които без да знаете ранихте,
малкото сърце, което бе събрало обич, дето я окрахте...
