Мислите ми са черни ,а твоите са бели
но двамата с теб ,май по средата сме спрели,
очите ти тъжни,като църковни свещи
и моите блестят,само че някак зловещи
усмихваш се нежно на любов зараждаща,млада,
а аз злобно смея се ,когато другия страда
и плачеш ти дружно с този който скърби,
да плача,какво е това,аз не вярвам в сълзи
Искаш да избягаш-покой поне за час
но няма измъкване ,твойта сянка съм аз
Аз съм злодея,невинен ангел си ти
....я осъзнай се , не се крий във лъжи
И търсиш ти бог,край мене само омраза
опитай да познаеш "Дали в рая ще вляза"
И няма измъкване от този капан
към дявола с верига добре окован
и плачеш и молиш се-"Моля те спри!"
не живееш във приказка,продължавай,върви
и пак моите думи мечтите убиват
по-добре те ,а не аз,на онзи свят да отиват
Душата ми в мрака,твоята извисена във бялото
Не знаеш кой съм аз?Я погледни в огледалото
гледаш и още не варваш на странния глас
колкото и да не искаш това там съм и аз
Опитваш да ме убиеш,не става ,нали
на парчета ме правиш по-силен дори
Защото във всяко малко парче огледало,
във нашата огнена кръв се обляло,
събуждам се ,живея ,макар със образ крив
но по-силно мразя ,желая,абе просто по-жив
Затова осъзнай се,чуй вътрешния си глас
единия трябва да умре-или ти или аз
