ИГРА: Изкривено огледало

Started by edin_zabraven_mig, August 03, 2007, 13:19:22 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Секундите прахта на времето попиват
и в безкрайното се отчуждават,
стрелките спменът изтриват...
Сезоните един за друг забравят.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Краткотрайно... Точка... Свърши се...
Денят ми мина като нощ...
И чакам да ме светне слънцето...
Наместо сребърният лунен кош...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

На човек му е съдбата люта,
ако започне във тунел сама
мисълта му като куче да се лута,
спъваща се във тъма.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

RAZLICHEN

Пийваме бозица сладка,
смес от ежедневни мънички дела,
мисълта тече ни гладка,
а в душата-празнота...

празнота
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

Jane

А пълното с илюзии небе
няма да закапе на парцали...
Вместо тях - със капки ще реве,
капки като ледени кинжали...

Под сълзите на есенните листа...

DOBESTO

Ръцете ти топли ме парят в мрака,
очите искрят, сякаш нощни звезди,
а жадното ми тяло те очаква,
да се стопи от хиляди искри.
И ПРЕД МОРНИТЕ НИ ВЗОРИ,
ЧУЖДИ ЗА БЕЗСМЪРТЕН ГРЯХ
ВЕЧНОСТТА ЩЕ СЕ РАЗТВОРИ
СРЕД МОРЕ ОТ ЗВЕЗДЕН ПРАХ

RAZLICHEN

В дневни кошмари
истината вкусвам,
разумът мечтите ми товари,
жалко,че не се събуждам...

истина
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

Афродита

Сълзи в лъжовни длани поставих ...
И заспах без дъх на студени рамене ...
Докосваха ме с ярост снежни ями ...
Сърца с нотки на диви зверове ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

DOBESTO

Всеотдайно по твоите стъпки вървях,
а ръцете твои жестоко ме блъснаха
намрази ме, а твоя бях,
омръзна ти и ме отблъсна.



,
И ПРЕД МОРНИТЕ НИ ВЗОРИ,
ЧУЖДИ ЗА БЕЗСМЪРТЕН ГРЯХ
ВЕЧНОСТТА ЩЕ СЕ РАЗТВОРИ
СРЕД МОРЕ ОТ ЗВЕЗДЕН ПРАХ

sp1d3r4e

Когато до теб се спрях ....
Защо ли сърцето ме болеше ... Не ме ли обичаш вече....
Когато до теб се видях....
Защо ли любовта ми в болка се превръщаше ....
AsTral ProjeCtion - MahaDeva
     ~~seX DruGs and Trance~~

{dulgokoska}

Безчувствена за всяко нараняване...
Душата ми, плътта ми, аз самата...
Научих се на много в свойто падане...
Как да ставам в него хвърковата...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


DOBESTO

Душата ми от рани зазадравява,
отдавна и сърцето не кърви,
причинената болка то забравя,
-извън него вече си и ти.
И ПРЕД МОРНИТЕ НИ ВЗОРИ,
ЧУЖДИ ЗА БЕЗСМЪРТЕН ГРЯХ
ВЕЧНОСТТА ЩЕ СЕ РАЗТВОРИ
СРЕД МОРЕ ОТ ЗВЕЗДЕН ПРАХ

Афродита

Раната отвори се отново ...
И крачето му завинаги изсъхна ...
Врабчето с минъчко отрова ...
Спомените взе и я преглътна ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

DOBESTO

#283
Иди си от живота ни навеки
на свобода да литна ти пусни ме
]прах  е засипал нашите пътеки
в съня мечтая аз за друго име.
И ПРЕД МОРНИТЕ НИ ВЗОРИ,
ЧУЖДИ ЗА БЕЗСМЪРТЕН ГРЯХ
ВЕЧНОСТТА ЩЕ СЕ РАЗТВОРИ
СРЕД МОРЕ ОТ ЗВЕЗДЕН ПРАХ

{dulgokoska}

Дърво растеше, младо, свежо...
С пъпки за добра надежда...
Но жертва стана... и погледна...
В пещ да топли чужда бедност...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."