ИГРА: Изкривено огледало

[NoT_ExIsT]

Улицата - празна и пуста.
Сякаш виждам душата си.
Тиха и твърде неясна.
Приемам съдбата си.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Препълнено с трепети е моето сърце.
Обич дарявам ти с целите си шепи.
Би ли преплувал най-дъбокото море,
за да бъдат душите ни отново слети?

[RAZLICHEN]

Поглеждам в спомена,
там на плитко,
сълза,отронена
от теб,е мое ,,всичко,,...

от теб

[XpacTa_lavista]

В неволите само се ражда единство,
в тополите топли води се топят...
За теб се завръща, забравил безчинства,
че близо е вече частица от път.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Вледенява се сърцето в гърдите ми.
Леда не ще може никой да го разтопи.
Твърде много пъти се пълниха очите ми.
Претръпнах от болки и толкова сълзи...

[RAZLICHEN]

Усмивките,родени
от сълзи на радост
и ледове стопени,
правят истинската сладост
и чувство,че сме неголеми...

ледове

[{dulgokoska}]

Огньовете на полюса полярен...
Ще угаснат от вятъра на свещ...
Който в нея, в пламъка се ражда и...
Не остава с векове горещ...

[XpacTa_lavista]

Във обръч от скали и от мехури,
умира гъбата, даваща първично...
На клони от борба и вейки щури,
в гората се забравя всичко лично.

[{dulgokoska}]

Планината помни децата си...
Всички, които е губила...
В скитане по онези участъци...
Към безприродни животи прелюдия...

[XpacTa_lavista]

От просеки се мае пак главата,
в насоченост се помпи потенциал,
и стигане от стълби до вратата,
в едно преддверие, в един оттенък цял.

[{dulgokoska}]

Изпуска въздух сетната морава...
Няма вече интерес...
Да бъде спретната изцяло...
Непукизмът взема пак превес...

[XpacTa_lavista]

Едва когато загубим или забравим,
едва тогава пак ще ни запука...
За чувствата, за туй, което правим,
за хляба и солта, дори за лука.

[{dulgokoska}]

Сега ще бъде ден и ще е нощ...
В средата им очи ще вложа...
За да погледат остър нож...
Който реже им живот на дози...

[XpacTa_lavista]

Наркомании ни обземат днес
и взимат дози от духа злочест,
но други вдъхват новост в тях,
и пращат ги на фронта пак без страх.

[{dulgokoska}]

Мирно безгранично място...
И само тъжни духове...
Човекът е животно бясно...
С разбирателството ще умре...