ИГРА: Изкривено огледало

[XpacTa_lavista]

Гиганти, във спокойствие строени,
в един изгубен завод
и малко ласки, бавно преброени-
това е нашият живот-един взвод.

[{dulgokoska}]

Наречени безброй, звездите...
Се гордеят и делят...
Те не искат да са сити...
А човек да мъчи го гладът...

[XpacTa_lavista]

В секретни сили се събират хвални,
в подземни полети се сливат в висота,
изчиствайки от своите канални
заряди, връщайки честта.

[{dulgokoska}]

Над земята стъпва червей...
Влачи всяко си парче...
А под него - хризантеми...
Колко ниски са пък те...

[XpacTa_lavista]

Отприщен купол. Над него втори.
Небесен задух в своето говори,
мълви, кълне и праща злост-
закон убийствен, сив и прост.

[{dulgokoska}]

Сложен жест на неотричане...
Изгонване от Рая...
Бог отпраща си обичните...
За да го опознаят...

[XpacTa_lavista]

В слезлите се върти урока
научен за години,
завещан от обичните,
запазен от удавяне като Худини.

[{dulgokoska}]

Възкачили се на трона...
На същата онази смърт...
Някои се хвърлят долу...
В желание да не умрат...

[XpacTa_lavista]

Замразени от босовете северни,
не могат да се хвърлят във вулкани.
стоят във речи мерени,
от острите каменни води продрани...

[{dulgokoska}]

Непремерените думи...
Круци могат да обърнат...
Важно е теглото на ума ни...
Щом желаем толко да ни върнат...

[XpacTa_lavista]

Дрешници от ахат...Ухания направени,
в една реклама на брокат правдива
и необърната в режима "недоправена"
да бъде трепетната нишка-шум от живо...

[{dulgokoska}]

Без ред и без ограничения...
Има смисъл да си сам...
Защото многото течения...
Започват от един вулкан...

[XpacTa_lavista]

И няма стъпване без свобода,
и липсват тези мънички черти,
наречени(от кой ли) за беда-
закрити граници...Няма и врати...

[{dulgokoska}]

Огромните мечти са тъй бездетни...
Както във пустиня ветровете...
Които облак не задържат и не светят...
Тъмно е... безфлорни световете...

[XpacTa_lavista]

Халогенни от своето раждане
те угасват и спират да светят
и до следващо свое ограждане
от материя с ток да се сетят.