ИГРА: Улови момента

[{dulgokoska}]

Това безспорно е, Поете...
Светлината в Огън се разгаря...
Опасно е на странниците за ръцете...
Не внимават ли - ще се опарят!
:>

[OvCeL4EnCetO]

В моята душа тъма безкрайна днес цари..
И моля се горещо някой да ме посвети..
във тази тайна толкоз стара:
Как от любов се не изгаря?

И ето,че усещам моята душа как диша..
И искам с някой да напишем,
стихче-две за таз любов-
как тъй трепетно пламти в душите?

Всеки може с мене да се скита,
всеки може на мене да разчита..
Всеки аз мога да оби4ам
И нека всеки мен обича.... [reevvv]

[{dulgokoska}]

Аз да те обикна лесно мога...
Това е моята присъда...
Ако бъдеш истинска - готово...
И аз тъй истинска ще бъда...

Да не изгориш е просто невъзможно...
Даже в студен пламък да гориш...
Пак ще си опарена... Ох, сложно...
Но няма друг начин... В това сама ще се убедиш...

:flyingkiss:

[OvCeL4EnCetO]

Истинска аз винаги мога да бъда
Щом с мене говори човек,
който с мене също е толкова истински...
Обичам аз хората винаги
и това понякога се оказва порок,
защото лоша шега ми игарае,
любовта към неточния човек
Ала аз усещам със сърцето си,
че ти с мене ще си така добра.
Бъди сигурна в мене ти,
защото приятелка мога да бъда добра...

[be mine2]

[{dulgokoska}]

Ох, че познато ми звучи...
Отлично знам за какво говориш ти...
Все даваш от сърцето си на хора...
И да върнеш парченцето не можеш...
И даже не си го искаш обратно...
Защото дарила си го безвъзвратно...
Това ми е до болка познато...
И често, нали, остава непризнато?!...
[gu6]

[Zatoichi]

За това бъдете вие пестеливи,
не давайте много,не искайте много,
защото има хора и добри и злолюбиви,
а сърцето вречено може да остане само на едного...

[{dulgokoska}]

Не е така, Поете любими...
Сърцето едно, но се на много раздава...
Наистина има хора различни...
Но привлекат ли те, трудно отказ се дава...

[Zatoichi]

Трудно отказ се дава,
но преди всичко трябва да се преценява,
защото от предателство лошо на душата става
и непосилно е отново на добро да се надява...

[{dulgokoska}]

Пак сбърка относно мене, Поете...
След предателство душата ми линее като цвете...
Но то не умира завинаги мудно...
А отново разцъфва с надеждата чудна...

[Zatoichi]

Поклон пред твоята сила,
поклон пред твоята мощ,
ти във добротата си чак си прекалила,  [lol]
светъл ден щом виждаш,а е тъмна нощ.
Но доверието е скъпоценен дар,
внимавай на кого го ти даряваш,
защото ако се наложи в миг да търсиш цяр,
може горчиво ти да съжаляваш.

[{dulgokoska}]

Можеш да обичаш и неподходящи...
Можеш да обичаш без доверие...
Сърцето храм е приютяващ...
Нуждаещия се по твое осмотрение...
Без значение дали достоен е за други...
Ти приемаш го какъвто е...
Дори душата твоя да изнури...
Той остава си завинаги в храма - сърце...

[Zatoichi]

Мъдри слова от мъдра жена,
за любов е всеки достоен,
но все пак от защита се нуждае човешката душа,
мнителността със мярка не е грях десеторен.

[{dulgokoska}]

Не е грях, прав си, Поете достоен...
Но моята мнителност не е такава...
Аз умея да виждам капана просторен...
И стъпвам в него, от обич изтъкана...
Умея да виждам в сърцето човешко...
Умея да предричам постъпките, края...
И вървя все натам... въпреки всичко...
Доволна от онова, което ще позная...

[Zatoichi]

Наистина сърчице удивително имаш,
занеш какво даваш,знаеш какво взимаш,
щастлив съм,че те познавам,
щастлив съм,че с теб приятелски се съревновавам...  :) [heart__] :)

[{dulgokoska}]

Всеки си има суетност потребна...
Но време е вече към друго да прибегна...
Уморих се да чувам "възхитени" слова...
Уморих се да давам поводи за това...
Мъничко аз съм от другите по-различна...
Но това не ме прави героиня трагична...
Аз съм човек, често грешащ...
Просто поток съм... наобратно течащ...
Пак нося наноси и също мръсотия...
Пак се избистрям, и пак се мърся...
Също си имам своята тиня...
В която странници безбройни душа...
[confused]