ИГРА: Улови момента

Started by uNiKaT, November 16, 2005, 20:20:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

Я, най-добре да си признаем...
Реалисти сме непоправими...
В своите идеи вярваме...
И в изпълнението им сме неповторими...

:>
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Реалисти...хм...може би да,
но има в нас от всичко по малко,
не знам дали това е за хвалба,
или пък трябва аз да кажа:"жалко"...  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Никакво "Жалко..." няма у нас...
Реалистична фантазия с много, много страст... :p
Всичко умеем по своему да виждаме...
Хайде да не спорим, че другите да не обиждаме... [lol]
Козирозите не напразно тъй зоват се...
И в жеги безобразни, на инат те не топят се! :p
:> :> :>
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Така е,с рогата напред,
не сме от овните по инати,
но сме с таланти безчет,
че дори и устати.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Аууу, устата до безбожност... :>
Всички се от мен оплакват... [shame]
Нима е толкова пък сложно... [oops]
Да проумеят що аз постоянно им загатвам... [confused]
За множество неща са слепи...
Или правят се те на такива...
Но това безкрайно е нередно...
И ще им го казвам аз... Макар да е за тях обида!!! [evil]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


{dulgokoska}

Оле, пак обърках се аз... [oops]
Ама... голям праз [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ха-ха,точно така,
казвай каквото те мъчи,
без да слагаш на уста ръка,
без значение кой-какво на теб ще връчи.
Аз пък съм повече тих,
отколкото устат,
но почна ли да пиша стих,
съм за сто човека в чат.  [lol] [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Хихихи... какъв фурор... [oops]
Тук си истински вихър... :>
Нямаш дълго ти умора...
И с теб обичам аз да скитам... [inlovee]
По поляните на наште стихове...
Тъй е хубаво така...
Аз до теб съм само птичката...
Коята пее от цялата душа...
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ти си точно птичка волна,
от желанието и копнежа май си болна,
та зарази и мене с този грип
и привлече един странен и потаен тип...  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Болна ли... ах, ти... говориш
пак измислени неща...
Нима готов си с мен да спориш
и защитаваш болестта... :>
Потаен аз не те намирам...
По-различен... може би...
Но в това аз хубост все откривам...
Лошо няма... щом си с мен... хихи [inlovee]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Лошо няма казваш,а дали си убедена,
аз казвам "лошо няма",че си с мен,
информация отдавна потвърдена,
щом си с мен,нощта превръща се в ден.  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Убедена не съм... а много повече от това...
А твоята нощ е по-кратка от деня...
И все сме далече и все се делим...
Щом тук засечем се, спрялото време лети...
Хем се забавя, хем бързо върви...
Няма избавяне... То решава, уви...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Tака е,времето обича,
невинни души да притиска,  [lol]
да кара човека да тича,
дори той да не иска...  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Така е, но твоето е още по-лошо...
Времето за сън приласква те мощно...
И бързаш да лягаш, към леглото летиш...
Мене забравяш в мига, щом заспиш...

[reeeev] [reeeev] [reeeev]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ava

Забрава?Как искам да я позная...
бавно с приказки сладки да омая...
Искам да е тя при мен сега....
искам бързо да излекува моята душа,
че пак разболявам се май...
момче е виновно, май всеки туй знай.
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....