ИГРА: Улови момента

[Marchellka]

Училище,раздяла,край,
но още ми се иска май...
Една седмица крайния срок да удължа,
учението,макар и трудно, да си продължа.
Тук оставям приятели безценни,
гаджето и лудории
и заминавам към семейството във Пловдив,
където ще трябва да бачкам,нали?!
А как не искам да си ходя...
Тук е весело със тях.
По софийските кафета пак да бродя
и да се превиваме от смях...
Но няма - тръгвам,заминавам -
багажа вече е готов.
И въпреки,че е грях, ще го кажа
ЛЯТНА ВАКАНЦИЯ СВЪРШВАЙ - ИСКАМ УРОК НОВ! :) [reeeev]

[{dulgokoska}]

Хайде пак тема да подхванем...
За теб, за мен, за тук, за там...
Как минават дните да узнаем...
Кое перце е... и кое таран...
За мен най-лош е спадът...
На оценките и на стипендията...
Но вече вижда му се краят...
И поуспокояват се трептенията...
[confused] [lol]

[Zatoichi]

Оф,дните минават бавно,
по жегите в училището обикалям
и няма нищо тука славно,
да беше битка,ами от лъчите аз изгарям...  [lol]
Но имам си утеха една,
място най-любимо,
не го заменям за нищо на света-
stih4e.com и момиче прекрасно,необозримо...  [lol] :) :)

[{dulgokoska}]

Прекрасно?!... Да! И все те чака...
Айде пак започва семейният скандал [lol]
До заран ранна... чак до сред мрака...
Въртя и суча... да седна пред познат екран...
И там да видя нещо друго...
Различно от деня ми скучен...
Да видя Него... много трудно...
Вече все по-рядко туй се случва...
И тук се пеня и се дразня...
И навивам се да уча уж...
Но учебниците мен не блазнят...
Дори покрити зад "успешен" руж...
Та сметка ревностно аз искам...
Стига с това учение...
От него нуждата разбирам...
Но докарва ме до психонарушения [evil]
[lol] [lol] [lol]

[Zatoichi]

Мда,права си-майче съм виновен,
но нека лека да е твоята присъда,
и аз страдам от деня жежък,отровен,
но ще се опитам по-редовен тук да бъда.  :)
Не се пени,не се дразни,
а на мен се усмихни,
кажи какво аз да направя,
та да си кажеш:"Добре де,ще забравя"  [lol] [lol]

[{dulgokoska}]

Прошка няма... вече казах ти...
Днес съм лоша и то много...
Да кажа, че забравям, отказвам ти...
Дори мога да съм по-сурова...
Нередовен си отдавна...
А чуваш ли ти гласове?! [lol]
Или пък привиждат ти се сянки?!... [oops]
Да не би някой тебе да зове?! [lol] [lol] [lol]
Айде, жегата премина...
Вече диша се по-леко...
Дано нередовността отмине...
И разговарянето ни да е по-меко... [lol]

[Zatoichi]

Добре,добре,-разбрах,че не прощаваш,
но знай,че ти ме леко депресираш,
като повтаряш все "ще съжаляваш",
недей така,че сърцето ми стресираш.  [lol]
А що се отнася,
за жегата тук,
тя не загася,
прави на пук.
И късно вечерта,
все е едно,
като през деня,
но-по малко зло  [lol]

[{dulgokoska}]

Няма да съжаляваш... А ще ти се иска...
Надалече да избягаш... Но дали ти стиска...
Как форумчето ще оставиш... Та то ти е любимо...
Не можеш да забравиш... То е просто неустоимо! [inlovee]

[Zatoichi]

Съгласен,съгласен,
то е мед и масло,
огън и лед опасен,
остава си едно...  :)
Но понякога нещо блокирва,
не мога да си го обесня,
кръвта във вените се съсирва,
сам ще се обезглавя... [lol] [oops] [evil] :question:

[{dulgokoska}]

хихихи... недей така...
че ще ме налегне безмерна тъга...
и после какво с мен ще стане...
то и аз едва издържам и неспокойна си оставам...
от снощи досега бях полудяла...
през минута проверявах... от неспокойност изкуфяла...
[lol]

[Zatoichi]

Тема опасна подехме знай,
да не викаме дявола голям,
да си останем двама в този рай,
защото лошо е-ти сама,а аз пък сам...  [lol] [lol]

[{dulgokoska}]

Защо пък лошо... не разбирам... [oops]
Нали обичаш самотата...
Аз място май не трябва да намирам...
Дълбоко в тебе, във душата... [shame]
Нали спокойствие обичаш...
А аз понякога донасям хаос... [confused]
Дявола не искаш да повиквам...
Е, замлъквам... нали форумчето е ОК в този час...
[lol] [lol] [lol]

[Zatoichi]

Ех ма си ми дяволица,
обичаш да ме мъчиш,
за тебе съм като мушица,
изненада ли искаш да ми връчиш?!  [oops]
Обичам самотата,
но сега  я няма в душата,
искам ХАОС да ми носиш,
и ХАОС от мене ти да просиш  [lol] [lol]

[{dulgokoska}]

Ох, имаме проблемче значи... [lol]
Не умея аз да прося... [shame]
Затова оставям много знаци...
Но ХАОС ще пробвам да понося...
Ако пък се проваля случайно...
Наистина изненада ще ти връча...
Защото, ако падам то е безпощадно...
И край мене всички тихо мъча... [confused]
Вместо изненада диплома аз ще ти дам...
Че след толкова учене... Все пак ти не остана сам... [inlovee]

[Zatoichi]

С теб човек и да иска дори,
сам не може да остане,
аз не искам разбери-
някой за душата ми успя здраво да се хване...  :)