ИГРА: Улови момента

[Naeliya]

Ха ха! Иронизираш
каквото аз казх за село?
Даваи, недей да спираш
играта продължаваи ти смело...

Но аз пак ще милея,
затуй, че е само мечта
това как ще оцелеят
нашите мили села

[{dulgokoska}]

Чакайте малко сегичка...
Стана беля не мъничка...
Ирония, ако е имало тука...
То е миловидна, бореща се срещу скука...
Проблемите ясни са отдавна...
Относно борбата неравна...
Между "цивилизацията" и старото минало...
Не омаловажаваме с нищо любимото...
Нам ни е скъпо селцето българско, китно...
Но да се смеем не е никак обидно!

[MoonLight]

От къде тръгна цялата тема за селцето?
Да се прехвърлим ли вече на морето?  [inlovee] [inlovee]

[Naeliya]

Не исках натам да подкарам нещата,
но ми потече сълзата,
защото аз няма да мога да ида
на село. И не е обида
Веселете се смело
Хубави спомени трябва да има
от гледката незабравима

[{dulgokoska}]

Темата за село се от мене подкара...
Че отказах да ида и ядоса се мама...
Завлече сестра ми на нейна глава...
Обрали са всичко и хоп... на плаж сестрата е сега...
Та със Светлето двете започнахме със смях...
Да навлизаме в предизвикателството, що отправила бях...
За морето ли искате... ми хайде тогава...
Там шумно е много... И всеки лесно се дава :> [lol] [lol] [lol]

[MoonLight]

Кой ли не обича морето?
Опаковайте багажа, взимайте детето,
в колата бързо се качвайте
и усмивката на лицето си закачвайте.  [lol]
Дълъг път ви чака,
но времето поже да почака.
Рано или късно ще стигнете на морето
и ще идете на плаж с детето  [lol] [lol]

[Naeliya]

Морето, вълните и плажа -
тях кой не обича...
Гледаш спасителя снажен
и навътре започваш да тичаш.
Че той е така услужлив
понякога и приказлив...
Еххх, морето вълните и плажа -
тях кой ли ги не обича? [inlovee]

[{dulgokoska}]

Морето опасно е за луди девойчета...
Че има отбивки и много завойчета...
И по тях след младежи се лесно увличат...
Не само в морето, но и по заведенията тичат...
Тук на някой намига, там се усмихва...
И после се вайка, че на въжето увисва... :>

[MoonLight]

А, ако си майка и имаш дете,
сигурно нямаш и капка спокойствие.
"Мамо, искам сладолед!"
"Мамо, искам за голямата пързалка билет!"
"Мамо, хайде във водата!"
"Мамо, хайде да играем на играта!"
...
"Мамо, изцапах се със сладолед,
загубих за пързалката онзи билет...
И мамо не искам във водата!
Вече не ми се играе на играта!"  [lol]

[{dulgokoska}]

А таткото вече от ужас примира...
Той е по-неспокоен и от досада умира...
Как иска децата да млъкнат за малко...
И с тях да забрави София, но жалко...
И тука и там те все нещо желаят...
Не в морето, а в сълзи от ината свой се давят...
[lol] [lol] [lol]

[MoonLight]

 [lol]
Еми, така са децата,
такава им е играта : )
И ние сме били така..
но не помним кога  :p
..

[{dulgokoska}]

Или пък помним отлично...
И продължаваме играта скришно...
Че като знаем какво ни очаква по-нататък...
Се възползваме докрая... Животът е кратък! :>

[MoonLight]

 :> :>

Животът е кратък, така е!
Но малкото дете това не знае.  :p
А, когато скоро разбере...
ще прави бели 100 пъти повече!  :>

[{dulgokoska}]

Ето ме отново за малко отсъствах...
Присетих се нещо и пералнята пуснах...
Черешки донесох и чаша вода...
Любима песничка слушам... ЕКСТРА е така :>

[MoonLight]

Аз пък от скуката не мога да се отърва,
постоянно следва ме тя.
Искам да дойде Петък и тогава...
скуката ще я няма.
Заминавам на в едно градче малко,
че не е днес..колко жалкооо.