ИГРА: Улови момента

[{dulgokoska}]

"Бързата кучка слепи ги ражда"...
И моята рима се бързо разгражда...
Затова се бавете, а аз ще бера...
По някое цвете от ваште слова...

[phibi]

О, не се тревожете, ще станем на песен
(народна, от бавните, дълги и тъжни).
То не може стихът ни все весел.
И ние, поетите, ставеме тежки.

[{dulgokoska}]

Което краси, подобни на грозд...
Сладък и кисел в едничък живот...
Опива, трезви, прекрасно е, знам...
Летим и тежим... обичам се Там...

[{dulgokoska}]

Ще сториш ли нещичко, Моя тъга...
Сякаш че много ти искам...
Откажи ми опора, откажи онова...
Което ми трябва да дишам...
За да усетя се нова игра...
Свежа и странно незнайна...
Може би трябва точно това...
И ще се скоро позная...
В усмихнати устни на светло лице...
Измило се много със чувства...
Едното момиче щастливо не е...
Щом сервират само закуска...
То иска вечеря, то иска и танц...
Романтика, стих, че и песни...
Ще сториш ли нещичко, Моя тъга...
Еднаквото вече ме беси...

[XpacTa_lavista]

Не мога да съумея да не посрещна
подобаващо и тъй триумфално
с усмивки сънливи и весели свещи
оттегляне мойто начално...

Не мога да питам се вечни въпроси-
така и до тях не достигнах...
Направих си чудо-строих си колоси-
окото ми даже не мигна.

[Jane]

Защо ли сега да се смея?
И ти ми насече крилата...
Може би бих предпочела
да сме още веднъж непознати...

Какво като пак сме приятели?
Не виждаш ли - друга съм днес!
Но до тук! Бях твърде смела,
от утре ще гледам с унес...

И няма да видиш в очите ми
нито обида, ни ревност...
Без друго са претежки дните ни.
Самотни и толкова слепи!

[RAZLICHEN]

Защо не мога да говоря
на теб като голям..?
А искам вече да отворя
първа страница от нов роман...

[{dulgokoska}]

Умира ми главата и трещи...
В нея всяка фибричка сама...
Как прегръдка искам да ме утеши...
И схруска всяка болка на мига...

[phibi]

Ужасно е глава да носят раменете,
да ми се гонят мислите и да се блъскат...
Опитати повече не ми носете -
и без това през себе си ги хвърлям.

[Erato]

И губя своя път
и се улисвам
за кой пореден път
всеки на любов орисвам

[{dulgokoska}]

В душата - поет,
в ръцете - ковач...
Такава съм - несъвършена...
Където желая да бъда орач...
Съм копито на вол, в земя наранена...

[Zatoichi]

Без корона - царица,
малък щурец във света,
такава си - живопис и скица...
в което докоснеш -
оставяш следа.

:)

[RAZLICHEN]

Забравих да си спомням
от срещи със несбъднато...
Какво ли всъщност гоня,
когато си стоя във същото...

[{dulgokoska}]

Пак засегната от човек любим...
Какво, като поисках да съм в полза...
Понякога съм като рафт без книги...
Безмислена, опразнена и плоска...

[DOBESTO]

Все се стремя към нещо недостижимо,
като дете, молещо да улови луната.
Макар да знам че всичко неловимо
осмисля красотата на мечтата.

А щом се сбъдне вече е излично,
както за детска играчка луната,
но отвисоко ти изглежда идилично
и все повече се бориш за мечтата