ИГРА: Улови момента

Started by uNiKaT, November 16, 2005, 20:20:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

RAZLICHEN

С администрация се боря здраво
истината да докажа.
Правят се на луди-щом завърша Право,
хубаво ще ги накажа.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Прависти - колко щеш ги има...
А човешкото у тях...
Почива лете, пък и зиме...
Налегнати са все от глад...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Понякога брутално изпростявам
но друг път спатиите си даже сам не улавям
баланс е нужен на системата
докато не е изгоряла схемата
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Zatoichi

Как ми липсва онзи сладостен момент,
когато нямаше безмълвни дни студени
и двама с теб,от рима вярна запленени,
едва разделяхме се с "хепиенд".
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Zatoichi

Не би ми повярвала,това го разбирам,
макар и тежко да ме огорчава,
но аз лъжи в словата си не сбирам,
извън играта чувството остава.
Но ти си права,ти си права,
доверие да ми дадеш как би могла,
о,как са безполезни мечтателните ми крила,
не заслужаваш ти "игра" такава.
Но повече от туй ме наранява,
че мислиш мен завоевател,
че в нещо аз те принуждавам,
а всъщност най-желая да съм ти приятел!
И затуй ще млъкна вече,
и няма да говоря за чувства и крила,
ще бъда винаги далече,
но няма да съм слово,а дела!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Как роди се словото такова...
Внезапен завой във море...
Не питам, дори и не моля...
Нося се в къси ръце...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Имам толкова въпроси във главата,
всъщност,майче е един.
Можеш ли да посетиш душата ми?
Да,да...точно ти.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Посещение, аз вярвам, ще усетиш...
Някой вече в тебе е погледнал...
Недей кори го за късата ви среща...
Нали все пак в душата ти е седнал...

:)
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Както си стоя във вдъхновена стойка
и опитвам аз момента в стихчето да уловя,
за лафче-рима търся си девойка,
ах,коя ли днес да избера?

[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Онази, що в шамарите се бута...
И прави се, че пише, че отрича...
Някога да е обувала ботуши...
Може би тя с тебе ще потича...

:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

На дамите им най-отива
да се не бутат във шамари,а във ласки,
ала ти във други цветове преливаш
и най-обичам твойте краски.
А ботушите недей отрича,
че и те понякога са необходими,
може да ти се наложи,бре момиче,
да нариташ някое момче(със рими).
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

[lol]

Ритам кат магаре младо...
Нямам грижи със това...
С токчета или помада...
Не срещам трудност с грубостта...
И винаги съм невнимателна...
В желанието да съм мила...
Магарето ушите клати...
Да не прилича на камила...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Туй добре е,значи ще се разберем
и щом възникне между нас проблем,
с здраво ритане ще го оправим -
ти ще риташ,двама ще те славим.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

На мой гръб думи ли ще трупаме...
Тогава ще подсигуря и трупове...
На някои мухи нахални...
Жужали в чужди, словни спални...
Пък хване ли те гнус, навярно...
Невинна аз ще съм изцяло...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Кой невинен е и кой - виновен, -
нека позабравим тоз въпрос любовен,
по-добре е двама да поспорим
кой от другия ще се опари,
докато със римички се борим,
кой е по-голямото магаре.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.