News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

ИГРА: Стихче по поръчка (Игра за напреднали поети)

Started by uNiKaT, November 08, 2005, 23:54:10 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

womanly

Цветна дъга след
топъл дъжд изгрява,
с нюанс от пастелни цветове.
Усещане за топлина
и уют създава -
разкриваща нови,
непознати светове.
Жълто, синьо,
зелено, червено,
сливат се плавно
с чудна красота.
Слънцето -
изгряло вдъхновено,
разпръсква своята
цветна светлина.
Слънчеви отблясъци
навсякъде валят,
като водопад
се сипят от небето.
Капките дъжд -
тихо ромолят,
разпилявайки се
глухо във морето...

отломки, спомени, жарава.


{dulgokoska}

Отломките от твоето присъствие
събирам нощем по постелята.
Всяка моя малка бръчица
разказва колко те споделях
(а сега сама припомням
образа ти, как докосваш...).
Уж си вече само спомен,
а съм още омагьосана...
чак долавям аромата
на опора, на прегръдка
и усещам колко сладко
е в ръцете ти да мъркам,
ала всъщност е илюзия...
ти си някъде високо
и ме гледаш малко тъжен
как от спомени плета леглото ни.
Не беше огън (не изгасна),
нито тлееща жарава
(бях ти близка до опасност -
не успях да се опаря),
значи трябва да е мека
топлота, безкрайна грижа:
ти превърна ме в Човек,
който липсата ти диша...

но поглеждай ме отгоре
и ведро ми се поусмихвай,
а пък аз ще се престоря,
че не боли, без теб че свиквам.


:arrow: компания, походка, вход
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


womanly

Живея в илюзорен свят,
където реалността изчезва.
Мирис на жасминов цвят,
към необятното ме отвежда.
Изживени спомени-
компания ми правят.
Осъзнавам, че се нуждая от теб...
Път към сърцето ми
те си проправят
разбито от живота не лек...
Изплува в съзнанието ми
твоята походка -
изправената гордо, стройна снага.
Връща ме към миналото-
в първата ни разходка,
когато с теб играехме
си, щастливи в снега.
Тогава, вратата към
сърцето си отвори...
Пусна да влезе любовта.
Ръцете си -
с нежност разтвори,
обля ме с лъчезарна светлина.

Спрях се на входа за кратко.
Помислих дали не греша...
Но беше ми толкова сладко,
че не можех от теб да се лиша...

А сега – те няма до мен.
Мрачни и сиви са дните.
Този свят обременен,
разруши ми бъднините.


пламък, стихия, платно

{dulgokoska}

В ръцете си отглеждам пламък.
Пазя го. Да го споделям.
В началото бе крехко малък,
но порасна с времето.
Стихия стопляща е днес -
такъв един прогарящ рани,
където черно е сърцето,
където всичко е събрано
за чужда сметка. Ако пък
намери чисто, светло място,
той озарява този кът
и го прави по-прекрасен.
Казано накратко, той рисува
спрямо тъканите на платното -
красивото реализира
и пробожда грозното в окото...


:arrow: карфица, значка, съшива/м, мечта
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Спомняш ли си дните ни на обич...
С' значка за любовта ни ме дари...
И всеки ден зашиваше по мене...
целувки, ласки... сбъднати мечти...

Лъчите слънчеви,изгаряха копнежи...
Листа отронваха по нас следи...
И малки, нежни с приказност моменти...
се топяха бляскаво по снежните очи...

Дойде и пролет... изпъстрена във вечност...
Цветя красяха моите коси...
Бум !... Секунда!...Спука се балонът !!!....
- Сезонът имал рози с бодли...

Сега съшивам парченцата душевни...
Преплитам покрай тях и малко плът...
Една мечта остана в мен да свети...
С карфица (от значката)... сърцето ми остана тук...


дрипа, вопъл, гънка, водоскок
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Маските за мен са дрипа -
грозни, мръсни, много чужди,
предизвикващи ту хлипове,
ту погнуса. Няма нужда
да се уча как се носят -
имам искрен плач и вопъл
и усмивка, и въпроси,
и отговори, дето стоплят
със надежда. Всяка гънка
по лицето ми е ласка
от усмивка и човечност,
от обида е одрасканото.
А гласът ми водоскок е,
всеки може да си пийне
утеха, истина и помощ -
самотата да му мине.
Не че много съм различна
или пък съм специална,
просто чистото обичам
като синоним на Идеала.


:arrow: къса, точка, маяк, плочки
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Като маяк издигнал
се на хълма...
Посрещах кораби
с усмивки и сълзи...
По къса диря...
котвата им плува...
И в едната точка
взираха очи...

Векове любувах се...
на изгревите златни...
а залезите бяха...
моите звезди...
Без плочки вече,
останаха и стъпалата...
Но стоя претръпнал...
в последните си дни...


миля, лайка, кривост, красота
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

На всяка Божа миля - дупка
като кратер на вулкан.
Ах, направо да изтръпнеш!
Магистрали ми строял,
а по улиците гинат
хората като мухи
(шофират с книжки със индиго
размножени). Може би
и дупката си има цел,
крива като онзи мозък,
дет' без гънки е поел
"обществената" отговорност.
Не разбирам, прост човек
гледам все да си остана,
ходя много, вечно пеш,
но кога ли ще застана
някъде по тротoара,
като лайка да ме овършеят,
мойта кривост да "изправят".
Ако случайно оцелея,
благо да ме обвинят,
че съм пила, че съм яла
нещо развалено, инак
да избегна джипа аз съм щяла.

Да, направо красота:
вместо гънки - дупки.
Небеса!


:arrow: коте, мляко, щипалка (:
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


womanly

Малко коте излязло на двора,
с лапички ровеше, дупка в пръстта.
Муцунка наведе бавно към отвора,
избутвайки изгнилите, кални листа.

Пред очите му, нещо черно се плъзна,
от страх – отскочи на една страна.
За миг от секундата на място замръзна,
вперило поглед в земята и пръстта.

Откри пълзящото насекомо,
което хората наричаха ,,щипалка".
Проследи го с очи лакомо,
и го хвана като детска залъгалка.

Започна с нея да играе,
подскачаше и бягаше лудо.
А тя горката, не можа да изтрае
избяга от него, като по чудо...

Уморено от своята игра,
котето беше изгладняло.
След като добре си поигра,
прибра се в къщата позакъсняло.

Купичката с мляко го очакваше.
То започна лакомо да го ближе.
Дори дъх да си поеме не изчакваше
и продължаваше шумно да ближе...

вечност, коси, кораб, въздух

{dulgokoska}

Цяла вечност скитам из житейското море,
бях пират, а после бях русалка,
копнееща за хорските нозе,
сетне се превърнах в перла малка,
скрита в каса от красив седеф -
много пожелаха да ме имат,
ала е дълбоко туй море
и цена ужасно скъпа взима.
Затова превърнах се в жена
на моряк, отсъстващ всяка вечер,
сплитах мрежи да го уловя
от коси, надежди и обреченост.
Но не се получи. И така
превърнах се в платно на малък кораб
да улавям въздух, че летя
да си представям, че съм горе -
птица, облак и листо,
понесено от южен вятър.
Родена морско същество
копнеех да съм в небесата.


:arrow: лавандула, мед, коприна
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


womanly

Към теб ще дойда,
като есен късна,
облечена в пъстри
цветове и светлина.
Букет от цветя
над теб ще разпръсна,
с аромат на лавандула
и канелени листа...
Копринената си рокля,
за теб ще облека.
Ще капе мед от
вълнение и сладост.
После бавно,
тихо ще я съблека,
да доставя в
очите ти -
капчица радост....

минута, полъх, стрели, жив/а

defiant_spirit

Впленени бяха двама,
от неземната й хубост.
Как една красива дама,
скара братята до лудост?

На уречената среща,
в смъртносния дуел,
земята в обятията си посрещна,
единия юнак - орел.

В минута с полъх леден,
стрелите черни прелетяха, /прелетяха две стрели/
жив бе той, ала за дъх последен,
отворени очите бяха. /той отвори своите очи/


:arrow: капан, халба, утре, няма

lovesnoopdogg666


Събуждам се.
Леглото пак е празно.
Отварям очи.Разбуждам се.
Спомен вечерен ме пробожда омразно.
Опитвам се да го изгоня, но е силен... много.
Боря се.Губя!.. Щракват окови. Приклещена съм в капана строго.

~~ Барът. Пред мен халба бира.
Отвътре крещя. Не ми се и прибира.
Беше минно поле.. Драма...
Завърши, разбира се, с думите:
"Утре да те няма!!!"~~

Отново съм сама,
но дали това искам?
Режеш и съдираш като кама,
но не питаш какво наистина искам?!
Аз искам просто теб.
Мил и сладък.
Пухкав мед.
Захаросан.
И любим.
...



  :arrow: прегърни, сладост, грях, бодли
Подбирай внимателно делата си, защото ти ще живееш със спомените си.

Qween of the black hearts

Прегърни ме силно,
покажи ми че не съм сама,
Целуни ме жадно,
да изтръпна от това

Разлей дъха си върху мен,
сладостта му чак да загорчи,
Превземи ме цялата,полей ме,
остави телата да говорят - ти мълчи!

Обладай ме във нощта без страх,
погали ме с рози без бодли,
покажи на Боговете що е грях,
Захапи ме - остави следи...


Борба, желания, свещи , цветя

defiant_spirit

Първо браво ...  [ihuuu] поредното получило се  мн добре стихче :о)

И ето задаваш се ти,
със усмивка, звезда на лицето,
отнесен отново в мечти,
със цветя пак ми търсиш сърцето...

Ала в таз безсмислена борба,
горещите желания ще спрат,
ще приемеш мойта съдба -
свещи от лед не горят.

ирония, път, нощ, рисунка